— Казваме им и те ни носят кофа.
Ууу! Не искаше да го прави, но беше достатъчно отчаяна.
Вида обаче изръмжа.
— Ние сме мъже и за нас е лесно. На твое място аз не бих им извикал. Онзи вероятно ще те накара да си съблечеш блузата, за да ти позволи да излезеш от клетката. Използвай одеялото в ъгъла, щом като отказваш да се завиваш с него. След това го хвърли извън клетката.
Един плъх изцвърча силно, когато някой включи осветлението в коридора към тоалетните. Появи се Мери с мобилен телефон в ръка. Лорън се учуди, когато кучката спря пред нейната клетка.
— Ето я! Говори с тях и внимавай какво им казваш!
— Ало?
— Лорън? — Това беше прекрасният глас на Рот. — Добре ли си?
— Да, добре съм, Рот.
— Някой нарани ли те?
— Не, но съм заключена в клетка.
Тя чу ръмженето му.
— Ще те освободя, независимо какво ще ми струва! Вярвай ми!
— Вярвам ти! — По лицето ѝ се стичаха горещи сълзи и тя отвори уста да му каже, че го обича, в случай, че никога повече не ѝ се отдаде подобна възможност, но Мери дръпна телефона към себе си и се отдалечи на няколко метра.
— Много трогателно! — изсумтя тя. — Вече чу, че е жива и здрава. Имаш доказателството, което поиска. А сега по-добре направи каквото ти кажа, ако искаш да си остане невредима. Срещата ще бъде в пет сутринта на място, което ще разберете малко преди това. Няма да ви дам време да ми заложите капан и ако опитате, гаджето ти умира. Увери се, че сестра ми и всичките ѝ хора са там или приятелката ти ще получи куршум в челото.
От отговора му Мери пребледня.
— Казах, че ще се срещнем в пет. Не ме заплашвай, животно! Ако всичко мине гладко, ще си я получиш обратно. — Тя прекъсна връзката и се обърна към Лорън.
— Твоето животно има нужда от каишка. Ето какво става, когато им позволиш да си мислят, че са хора.
— Те са такива! — Лорън хвана решетките и се изправи, но краката ѝ бяха схванати от седенето на студения твърд под. — Може ли да използвам тоалетната?
— Марк?
Непознат мъж се появи по коридора. Той не беше толкова едър като биячите, които бяха дошли в жилището ѝ. Умореното изражение и увисналите рамене му придаваха изтощен вид.
— Викаш ли ме?
— Отключи вратата и я заведи до тоалетната!
Той извади ключове, приближи се и погледна предпазливо Лорън.
— Не ми създавай проблеми!
— Просто искам да отида до тоалетната.
Мъжът отвори вратата и Лорън тръгна бавно, защото не искаше да им даде причина да я наранят. Докато вървеше, забеляза, че Мери се обажда на някой друг.
— Насам! — посочи Марк. — Близо е и трябва да оставиш вратата отворена, но аз няма да те гледам.
— Съгласиха се на условията ми — казваше Мери на някого. — Ще дадат исканата сума.
Коридорът беше дълъг и освен тези към дамската и мъжката тоалетна, имаше още няколко врати, които Лорън не знаеше накъде водят. На всичките имаше катинари.
Мъжът се обърна с гръб и блокира изхода от тоалетната. Тя влезе в една кабинка, която отдавна не беше чистена и нямаше врата, и бързо си свърши работата. Марк погледна към нея, щом пусна водата, за да измие лицето си и да почисти с пръст зъбите си. След това Лорън отиде при него.
Той се поколеба, понечи да каже нещо, но в този момент към тях долетя викът на Мери.
— Защо се бавиш толкова? Побързай!
— Тръгвай! — каза Марк и се дръпна от вратата, за да ѝ позволи да мине.
Мери я хвана за ръката в секундата, в която влезе в голямата зала, и я бутна обратно в клетката. Мъжът заключи вратата.
— Доведи 140! — нареди му Мери.
Той бързо тръгна, очевидно уплашен от шефката си. Тя сложи ръце на кръста си и огледа Лорън.
— Наистина ли вярваш, че са хора?
— Да.
— Те не са нищо повече от животни, които могат да говорят. Харесва ли ти да се чукаш с един от тях? Какво е чувството? Аз никога не бих им се доверила толкова много, без да се страхувам, че няма да ми счупят врата.
Лорън се поколеба, но не можа да се въздържи и ѝ отговори.
— След като те срещнах, бих казала, че страховете ти са основателни.
Мери изкриви ядосано устни.
— Никога няма да позволя на някое животно да си завре пениса в мен! Имам си принципи. Не съм трътлеста блондинка с кофти коса, която е толкова отчаяна, че би позволила на всеки да я чука. Предполагам, че с тези килограми не можеш да си позволиш лукса да избираш. Просто се радваш, когато някой прояви желание да те опъне.
Гневът ѝ пламна, но Лорън стисна зъби. Може и да имаше някой и друг килограм отгоре, но поне не беше луда, зла кучка. Беше я яд, че не може да отговори, но предпочиташе да остане жива.