— Дори те — посочи Мери към тримата затворени Вида и погледна насмешливо Лорън. — Вероятно биха чукали и баба ми, ако я вкарам в клетките им. Жалка си, след като си се свързала с един от тях. Никой друг не го е искал, само ти си го харесала. Колко тъжно!
Беше достатъчно лошо, че тази жена я обиждаше, но сега намеси и Рот в обидите. Лорън сграбчи решетката и пристъпи още по-близо.
— Рот е дяволски секси! Искаш ли да знаеш какво е да бъдеш с него? Това е най-добрият секс, който някога съм имала. Кара ме да крещя и да забравя всичко. Той ме докосва така, както никой друг мъж не го е правил, обожава ме и се обзалагам, че никога никой не е бил готов да направи нещо подобно за теб. Може да не съм красива или с тяло на манекен, но ти, мадам, си безсърдечна, студена кучка, която никой мъж не би могъл да обича!
В очите на жената проблесна гняв, но в този момент Марк се върна с високия, намръщен 140. Мери се обърна, отстъпи назад и посочи към Лорън.
— Заключи го в нейната клетка! Тя обича да си прекарва времето с животни.
Марк се поколеба, но отиде до вратата, отвори я и погледна Вида.
— Влизай!
— Не! — отказа той.
— Влизай вътре! — каза рязко Мери. — Марвин пази приятелката ти. Колкото повече се бавиш, толкова по-дълго той е при нея. Знаеш колко е извратен.
Вида изръмжа и влезе в клетката. Марк я заключи и се отдалечи. След това погледна Мери.
— Как мина?
— Животното се закле, че ще направим размяната. Мел звучеше уплашено, но е добре и спомена, че ще я съдят според Закона на Новите видовете.
— Каква е разликата? — Марк изглеждаше нервен.
— Тъй като те са я арестували, тя попада под тяхна юрисдикция. Проклетите животни могат да я убият, ако искат.
— Мамка му! — изсъска мъжът. — Искаш да кажеш, че могат да ни убият?
— Да. Мразя тези шибани животни! — Мери погледна към четирите Нови вида. — Всичките! Имам нужда от питие. Ти остани тук и ги наблюдавай. Разбра ли? Ще се върна след няколко часа.
— Добре. — Марк не изглеждаше щастлив.
Мери изфуча и изчезна по коридора. Някъде се затръшна врата и в голямата зала настъпи абсолютна тишина. Марк не помръдваше от мястото си. Най-накрая се обърна и погледна Лорън. Изглежда искаше да каже нещо, но се отказа и се извъртя към 140.
— Ще донеса храната. — След което излезе бързо от помещението.
Лорън беше заключена в една клетка със 140. Той се обърна, бавно я огледа, помириса я и напрегнатото му тялото бързо се отпусна.
— Марвин не те е докоснал. Това е добре. — Той замълча. — Усещам страха ти, но няма да те нараня.
— Благодаря ти!
Той кимна и се обърна към другите Видове.
— Вие как сте?
— Как мислиш, че сме? — намръщи се русият. — Как е половинката ти? По-добре ли е?
— Не — поклати глава 140. — Все още е твърде слаба.
— Какво се е случило с нея?
140 погледна към Лорън.
— Теб какво те интересува?
Тя потръпна от омразата в очите му.
— Аз не съм враг.
Той си пое дълбоко въздух и малко се успокои.
— Не си. Знам това. Ти си с един от нашите. Разкажи ми за него!
— Той е малко по-висок от теб и работи с група хора, които търсят все още не спасени Нови видове. Преследват задници, като тези, които ни държат в момента.
— Казваше истината, когато ни разказа за НСО, нали? — попита тъмнокосият Вид.
Лорън срещна погледа му.
— Да. Всичко, което ви казах, е вярно. Когато Рот и екипът, с който работи, открият това място, те ще ни спасят. Ще ви отведат в територията на НСО и вие ще сте свободни.
— Разкажи ни за тях! — помоли я 140.
Младата жена им разказа всичко, което беше чела или видяла по време на краткото си посещение в Хоумленд. Те я слушаха и често в очите им се забелязваше шок. Най-накрая разказът ѝ свърши. Не им каза само, че знае къде се намират, в случай че Мери или някой от хората ѝ могат да я чуят. Страхуваше се, че може да преместят Новите видове на друго място.
— Когато изляза от тук, ще им разкажа за вас и те ще ви намерят! — Това беше обещание.
— Наистина има надежда, че ще дойдат за нас, нали? — въздъхна 140. — Да живеем в мир с такива като нас, далеч от враговете ни?
— Да. Споменах ви за враждебно настроените групи, нали? Не са много, но са досадни. Повечето хора са добри, не като тези малоумници. И те като мен са ужасени от действията на Мерикъл.
Прозвучаха стъпки и Марк се появи, носейки няколко найлонови торбички. Спря до една от клетките.
— Отдалечи се! — нареди на златокосия Нов вид.
Вида отиде в далечния край на малкото пространство. Марк се протегна през решетките и пусна една торбичка, след което направи същото и при другите два Вида. Последно спря пред клетката на Лорън. Тя не помръдна, но 140 се долепи до другия край. Мъжът пусна в клетката две торбички и се отдалечи, с поглед вперен в Лорън.