— Казаха ми, че се срещаш с един от Новите видове. Вярно ли е?
— Да. И ти ли ще ме обиждаш?
Той се огледа и сниши глас, когато отново се обърна към нея.
— Искам да сключа сделка. Когато излезеш от тук, ще говориш ли с приятеля си за мен? Ще им дам адреса на това място в замяна на един милион долара, пълен имунитет срещу всички престъпления и безопасно излизане от страната. Не знаех, че те имат собствена правосъдна система. Имат право да уговарят подобни сделки, нали? Никога не съм се съгласявал с всичко това, но ако не изпълнявам заповедите на Мери, ще ме убият. Имах две възможности: да ме арестуват като служител на Мерикъл или да тръгна с тях.
Лорън прехапа устни, мозъкът ѝ работеше на пълни обороти и у нея се породи надежда.
— За да се съгласят с условията ти, ще искат живи всичките Нови видове.
— Имаме четирима мъже и една жена. Мери и сестра ѝ работеха в едно от изследователските съоръжения. След като беше издадена заповедта за обиск, им помогнахме да избягат с тези петимата. Всички мислехме, че няма да се получи, но се излъгахме. Мери просто искаше да предпази проучването си, но сега всичко отиде по дяволите. Нашето място беше разкрито. Вероятно полицията ни издирва и аз не мога дори да се обадя на родителите си или на сестра ми. Писна ми да живея в тази дупка и да ме третират като боклук! Просто искам да си получа обратно живота.
Лорън въобще не изпитваше съчувствие към него, но мъжът беше отчаян и тя щеше да се възползва от това. Копелето продължаваше да работи за Мерикъл и държеше в плен Нови видове.
— Аз съм половинка на един от тях — излъга го тя. — Мога да договоря сделка с теб и те ще я приемат.
Погледът му се изпълни с надежда.
— Наистина ли?
— Разбира се! — блъфира Лорън. — Един милион долара, имунитет и хеликоптер до най-близката граница са цената за живота на петимата Нови видове. Знам, че ще се съгласят.
— Добре — кимна мъжът. — Как ще го направим? Ако някой тук разбере, ще ме убият.
— Имаш ли телефон?
— Да, но се страхувам да ти го дам. Могат да проследят обаждането. Не съм глупав.
Умът ѝ работеше бързо.
— Нужни са поне три минути, за да се проследи обаждането.
— Чувал съм за това, да.
Тя нямаше представа дали е истина, а и не я интересуваше, защото трябваше да предаде едно съобщение.
— Обади се в Хоумленд, задръж разговора под три минути и им кажи, че знаеш къде държат пет Нови вида. Изброй условията си и им предай, че аз съм сключила сделка с теб. Името ми е Лорън Хендерсън. — Тя замълча за малко. — Кажи им, че кодовата ми дума е „При Джаспър“. Това ще е доказателството, че наистина си говорил с мен и не ги лъжеш.
— Кодова дума?
— Нали знаеш как родителите учат децата си да им казват някоя кодова дума в случай на спешност? Новите видове използват същата система и моята дума е „При Джаспър“.
Марк крачеше насам-натам, докато обмисляше предложението и накрая кимна.
— Добре! Мери ще отсъства няколко часа, момчетата след малко ще си идат и аз ще имам достъп до офиса. Там държат мобилните телефони. Да се обадя в Хоумленд, така ли?
— Да. Обади им се!
Мъжът си тръгна и Лорън започна да се моли той да направи това обаждане и някой да разбере тайното ѝ съобщение. Беше изстрел в тъмното, но с Рот работеха и доста хора. Някой от тях можеше да си спомни за „При Джаспър“. Някога този клуб беше популярен.
— Истината ли му каза? — привлече вниманието ѝ 140. — НСО ще се съгласят ли на подобна сделка?
— Те ще направят всичко, за да ви освободят.
— Харесвам те! — усмихна се Вида.
Глава 16
Рот крачеше напред-назад, твърде разтревожен за Лорън, за да заспи. Чу тичащи стъпки по коридора и се обърна тъкмо в момента, в който вратата се отвори. В стаята нахлу Шадоу.
— Веднага ела с мен! — каза му той и излетя обратно навън.
Миг по-късно Рот го последва, ужасен, че се е случило нещо лошо. НСО го бяха уверили, че ще се съгласят с всички искания от страна на похитителите, за да спасят Лорън, но на хората не можеше да се има доверие. Може би бяха променили условията.
Шадоу се спусна по коридора и спря във всекидневната на щаба. Рот застана до него. Тим и няколко члена на отряда стояха около масата, където Брас сочеше към телефона, който бяха прокарали в стаята.
— Ще го направим! — От апарата се чу гласът на Джъстис Норт. — Тази жена е много умна. Знаем, че държат петима Нови видове и сега имаме възможност да ги освободим.