— Забелязал си това?
— Забелязвам всичко. Така съм устроен.
— Сами ли сме? Само с другите Нови видове?
Той вдигна глава.
— Да.
— Всички ли ме чувате, ако шепна?
— Да. — Той се напрегна. — Защо?
— Може ли някой друг да ме чуе? Знаеш ли дали имат микрофони, или камери?
— Нямат такива неща, а ако някой от тях е наблизо, аз ще усетя миризмата му. — 140 говореше уверено.
— Измамих онзи мъж да се обади на НСО — прошепна тя. — Надявам се, че скоро ще изпратят помощ. В Хоумленд проследяват всички входящи повиквания и вероятно вече знаят къде сме. Ще дойдат и ще ни спасят преди договорената размяна. Не искам никой от вас да се тревожи, ако това стане.
Ръката около кръста ѝ се стегна, стисна я почти болезнено.
— Те ще ни убият ли?
Лорън знаеше, че пита за него, половинката му и останалите трима Видове.
— Не. Те са ваши хора, 140. Ще ви спасят. Те работят с човеци и не искам никой от вас да се стряска, ако се появят.
Той отпусна хватката си.
— Не смея да се надявам, че ще бъда свободен.
Времето като че ли се проточи до безкрай. Напрегнатият ден си каза думата и Лорън се прозя. Въпреки че 140 не беше Рот, в тъмнината той ѝ напомняше за мъжа, когото обичаше. Тя не се боеше да се надява. Ще се измъкна от тук и скоро ще видя Рот.
Рот искаше незабавно да влезе в тъмната сграда, но Брас го хвана за ръка и поклати отрицателно глава.
— Почакай! Хората заемат позиции. За да избегнем жертви, трябва да направим всичко както трябва — да нападнем от всички страни едновременно и бързо да установим контрол. Инфрачервената камера показва точка с по-ниска температура в близост до тези с по-висока. Това означава човек.
Тим погледна таблета в ръцете си.
— Намерихме я — каза той. Изглеждаше мрачен, когато вдигна поглед, за да потърси някой от групата, събрана около него.
На Рот не му хареса съжалението, което се четеше в погледа на човека. Ръководителят на отряда се наведе отново над екрана.
— Какво не е наред, Тим? — попита Брас. — Кажи ни!
— Не засякохме веднага топлинният сигнал на Лорън Хендерсън, защото е покрит от друг. Тя е с един от вашите и лежат един до друг. Той е плътно зад нея. Тя е по-дребна от него и в началото изглеждаше като че ли изображението е размазано, но променихме ъгъла и образът се изясни. Те лежат здраво притиснати един до друг.
Рот побесня.
— Принудили са я да се чифтоса с един от мъжете!
Когато понечи да се втурне да я спасява, Шадоу го хвана за другата ръка. Брас затегна своята хватка и двамата успяха да го удържат.
— Не знаеш със сигурност — изръмжа Шадоу. — Успокой се!
— Успокой се или напусни! — съгласи се и Брас.
Рот пое дълбоко дъх, за да възвърне контрола над гнева си. После кимна рязко, за да покаже, че се е справил.
— Трябва да влезем там!
— Ще изчакаме, докато по-бледите точки се отдалечат от по-ярките. Може да са въоръжени. Проблемът е, че трябва да приберем човек, който е в непосредствена близост до Вид. — Тим докосна екрана на устройството и го обърна, за да може всички да виждат. — Това са плановете на сградата. Има малко мазе, където държат един от вашите. — Той почука по екрана. — Човекът е твърде близо. По-трудно е да разчетем топлинните сигнали под земята, но имаме един тук и още един ето тук — посочи той.
— Трябва да им отвлечем вниманието — предложи Брас.
— За това си мислех и аз. Ще оставим единия джип на паркинга отзад. Ще задействаме алармата му и така ще накараме хората да излязат да проверят каква е причината за шума. Ако се хванат, ще можем лесно да проникнем вътре.
— Направете го! — настоя Рот, нетърпелив да влезе и да намери Лорън.
Тим почука слушалката в ухото си.
— Трей?
Всички в екипа имаха такива слушалки, по които да комуникират и чуха отговора на мъжа.
— Да?
Тим бързо го запозна с плана.
— Всички да се подготвят, действаме по моя команда. Влизаме едновременно, без закъснение и помнете — там има пет жертви. Предполагаме, че четиримата Нови видове никога не са били свободни, така че изчакайте помощ от Видовете, преди да ги освободите, освен ако не забележите опасност за тях. — Той свали ръка от слушалката си и погледна Брас. — Твоят екип готов ли е?
— Готови сме да се бием за свободата на Новите видове. — Той се обърна към Рот. — И за техните половинки.
— Какво ще стане, ако възникне опасност? — Рот дори не искаше да си мисли за вероятността някой да е заложил експлозиви или да е взел други подобни мерки, за да не бъдат освободени Видовете. — Няма да ги оставим, нали? — Той нямаше намерение да оставя Лорън.