— Истината ли ми казваш? Не си наранена?
— Добре съм. Чувствам се страхотно! Ти си тук! Дойде да ме спасиш.
— Винаги! — закле се той.
Рот отдръпна лице от нейното, за да погледне към нещо зад гърба ѝ.
Тя също се обърна и видя, че 140 ги наблюдава от отсрещния край на клетката. Той се намръщи, присви очи и поклати глава.
— Аз си имам половинка. Тя е долу. Само помагах на твоята да се стопли. Нейната температура е по-ниска от нашата. Моля те, намери половинката ми!
— Тя е болна — каза Лорън на Рот. — Не знам какво са ѝ направили, нито защо, но я държат в мазето.
Внезапно се появи Брас.
— Заемам се веднага! Ще я намеря. — След което се втурна да изпълни задачата.
Рот пусна Лорън и отиде до вратата на клетката. Там стоеше човек от специалния отряд. Той коленичи, насочи фенерчето си към ключалката и извади малък комплект инструменти от джоба на панталоните си.
— Лесна работа — засмя се мъжът и се обърна към Рот. — Може ли да ги пусна навън? Безопасно ли е? — Той погледна предпазливо 140. — Ние сме тук, за да спасим теб и твоите хора. Ще съм ти благодарен, ако не ме нападаш. Вие, момчета, можете да ни сритате задниците.
— Знаем, че не сте наши врагове — кимна 140 и се обърна към другите три Нови вида. — Успокойте се, те са тук, за да ни освободят.
— Пусни ги! — нареди Рот. — Ако някой от тях нападне, аз ще се справя с него.
Мъжът на пода започна да работи върху ключалката. След тридесет секунди беше готов. Изправи се, отвори вратата и се дръпна встрани. Лорън се хвърли в разтворените ръце на Рот.
Той почти я смачка, когато я повдигна на нивото на лицето си. Тя го прегърна през врата и уви краката си около кръста му. Зарови нос в шията му, щастлива, че отново може да го докосва. По-силната светлина в помещението най-накрая привлече вниманието ѝ и тя вдигна глава, за да се огледа.
Бяха мъжете от специалния отряд, които влязоха с акумулаторни фенери и спокойно ги наблюдаваха. Младата жена се разсмя, когато Рот започна да я души.
— Имам нужда от душ. Може би искаш да изчакаш с това, докато замириша по-добре.
— Не ме интересува — засмя се той. — Сега си в безопасност.
— Знаех, че ще дойдеш. — Тя прикова поглед в него. — Изобщо не се съмнявах.
— Няма да те пусна да си тръгнеш отново — изръмжа Вида.
— Моята половинка — обади се раздразнено 140. — Може ли да отида при нея?
Рот наклони глава, за да погледне зад Лорън. Вече не я стискаше толкова силно, но все още отказваше да я пусне.
— Изчакай тук, на безопасно място! Веднага щом установят, че движението няма да ѝ навреди, ще я доведат при теб. Никой няма да я нарани!
140 крачеше нервно из клетката и Лорън се учуди, защо не излиза от там, въпреки че вратата зееше широко отворена. Тя се огледа и забеляза, че нито един от Видовете не напуска затвора си, макар човекът от специалния отряд да беше отключил вратите им. Плъзна поглед из стаята в търсене на причина и осъзна, че поне десетина човека от отряда и петима Нови видове гледат новоосвободените. Дали страхът не им пречеше да излязат?
— Можете да напуснете клетките си — каза им Лорън.
Златокосият котешки Вид пристъпи бавно и предпазливо навън, готов да атакува при нужда. Движение близо до вратата привлече вниманието на Лорън и тя зяпна високата, дългокоса жена от Видовете, която тъкмо влизаше в помещението. Тя беше облечена само с дънки и тениска, не с униформа, като мъжете от екипа. Погледът ѝ премина покрай Рот и Лорън и бързо се насочи към Вида, който стоеше като вкаменен пред вратата на клетката си.
— Преди ме наричаха 52, но сега се казвам Миднайт. — Тя се приближи към него, открито огледа лицето му и на устните ѝ се появи топла усмивка. — Техниците, които ви държаха, вече не са заплаха за вас и повече няма да зависите от милостта им. — Тя замълча за момент. — Свободни сте! Ще дойдете у дома с нас, при нашите хора и никога повече няма да бъдете в плен. — Жената леко наклони глава надолу, преди отново да срещне смаяния му поглед. — Ние се наричаме Нови видове и сега вие имате семейство. Всички ние сме семейство — каза тя на четиримата Видове, преди отново да съсредоточи вниманието си върху златокосия мъж.
— Не мога да повярвам, че това наистина се случва! — Русият котешки Вид се отдалечи от клетката и погледна към Лорън. — Не си се опитвала да ни заблудиш с онези истории, които ни разказа.
— Не! Не съм — поклати глава тя.
Тъмнокосият кучешки Вид излезе от своя затвор и се отправи към Миднайт. Жената леко се напрегна, но не отстъпи, а срещна открито погледа му. Той се приближи твърде много до нея, бавно я огледа и я помириса. Лорън щеше да удари шамар на всеки мъж, които така открито проявява сексуален интерес към нея, но жената от Видовете не възрази. Новият ѝ събрат се поколеба.