— Може ли?
— Искаш да ме помиришеш по-отблизо? — присви очи Миднайт.
Той не отговори, просто стоеше и я гледаше.
— Добре, но без да ме докосваш. Не те познавам.
Позата ѝ остана напрегната, но тя не помръдна от място, докато мъжът бавно я обикаляше, миришеше и оглеждаше най-подробно тялото и дрехите ѝ.
— Какво прави? — попита шепнешком Лорън.
— Не е сигурен как да се държи спрямо нея и всички аромати, които долавя, са нови за него. За нас е удоволствие да избираме нещата, които използваме, заради начина, по който миришат. Шампоан, сапун и дори праха за пране. Той никога не би проявил любопитството си пред някой мъж, затова доведохме жена, с надеждата, че това ще им помогне по-бързо да ни се доверят — обясни ѝ Рот много тихо, като устните му почти докосваха ухото ѝ. — Тя представлява по-малка заплаха за тях.
Лорън наблюдаваше как мъжът се намръщи и бавно отстъпи назад.
— Ти си една от нас, но миризмата ти е съвсем различна.
— Това е свободата. — Миднайт погледна към останалите Видове, които тъкмо бяха излезли от клетките, след което се обърна към 140. Помириса въздуха, бавно отиде до клетката, в която стоеше той и спря до отворената врата.
— Къде е жената Вид? — попита тя Шадоу. — Негова половинка ли е? Усещам аромата ѝ по него.
— Брас и екипът отидоха за нея. Държат я в друго помещение в сградата.
— Искам я! — изръмжа 140.
— Спокойно — каза му тихо Миднайт и разтвори длани в помирителен жест. — Тя ще бъде в безопасност с тях. Веднага щом я освободят, ще я доведат при теб. — Отново се обърна към Шадоу. — Защо се бавят?
— Не знам.
— Какво ще стане с нас сега? — попита тъмнокосият Вид и пристъпи по-близо до Миднайт. Отново нахлу в личното ѝ пространство, но не я докосна.
Жената и този път остана на място и просто спокойно срещна погледа му.
— Ще ме последвате навън. Там ни чакат автомобили, с които ще отидем у дома и ще се срещнете с други като нас. — Тя замълча за малко. — Там работят хора, които са мили и не са заплаха за нас. Те ще проверят дали имате нужда от лечение и през това време вие ще се отнасяте добре с тях.
Мъжът повдигна учудено вежди.
— Те са наши приятели. — Жената се поколеба. — Знам, че не можеш да разбереш как е възможно това, но те никога не са ни наранявали. Не са работили за Мерикъл и ни помагат. Ние не сме обучавани за лекари, но те са. Разбираш ли?
Мъжът изръмжа и Миднайт направи нещо, от което Лорън ахна, а Рот се напрегна. Жената внезапно се завъртя, изпъна крак и подсече Вида. Той падна тежко по гръб, а тя скочи отгоре му и го яхна през кръста. Наведе се към него и изръмжа. Обхвана с длани лицето му и толкова се приближи, че можеше да го целуне.
— Не мърдай! — заповяда му. — Стой спокойно и ме слушай внимателно! Един от тези хора е жена — половинка на един от нашите. Ще ми бъде изключително неприятно да те заведа вкъщи, само за да бъдеш убит от него, когато не му оставиш друг избор, освен да я защити. Всеки човек, с когото ще се срещнеш, е наш приятел. Разбра ли ме?
Той изръмжа, но не започна да се бори.
Миднайт се поколеба, после го пусна и се изправи на крака, след което му подаде ръка.
— В момента си слаб. Бил си затворен в клетка и се съмнявам да са те хранили добре. Мога да спечеля двубоя с теб, така че се дръж прилично! Вече си свободен, но това не означава, че можеш да се държиш като задник.
Лорън затвори уста, докато наблюдаваше как силната жена изправи мъжа на крака. Той повече не издаде и звук и се отдалечи от нея. Изглежда целият му гняв бе излетял от него, заедно с въздуха от дробовете му, в момента на удара в пода.
От златокосия котешки Вид се чу меко ръмжене и Миднайт веднага се извърна към него. Напрегна се и лицето ѝ придоби сурово изражение.
— И ти ли имаш нужда да те тръшна на пода и да си поговорим?
Той поклати глава и бавно се усмихна.
— Ти си безпощадна жена. Има ли още като теб там, където отиваме?
Тя отпусна ръце и се засмя.
— Да. Ти си по-скоро любовник, а не боец, така ли?
Вида я подуши.
— Не усещам мирис на мъж по теб. Имаш ли си някого?
— Да, въпреки че не ми е половинка. За теб има достатъчно други жени от които да избираш. Ще поговорим за това, докато пътуваме към вкъщи. Ще ти обясня как е правилно да подходиш към тях.
— Добре.
— Къде е моята половинка? — 140 започна нервно да крачи из клетката си. Миднайт го доближи.