— Хайде да се прибираме вкъщи! — изръмжа грубо Рот. — Веднага! Лорън има нужда от душ. Палете двигателя и ни закарайте в щаба! Не знам колко дълго мога да се контролирам.
Лорън се обърна към него. Изненада се от явното му намерение да я съблече, но и я развесели.
— Толкова много ли ти липсвах?
Вместо отговор той само изръмжа, но не беше възбуден. Приглушените светлини в автомобила ѝ позволиха да види ядосаното му изражение, което я обърка и Лорън се надяваше, че не е заради разговора ѝ с Браян. Спомни си, че според Рот, при предишната им среща мъжът бе флиртувал с нея.
— От теб се носи мирис на друг мъж — обясни ѝ Шадоу. — Беше много разтревожен, че няма да успеем да те спасим. Представяше си всевъзможни сценарии на онова, което можеше да ти сторят онези задници. В момента е силно стресиран и това, че миришеш на друг мъж, само усложнява положението. Трябва да се изкъпеш, за да може да се успокои. Това е специфична черта на Новите видове. Не ни харесва, когато усещаме мирис на друг мъж върху жената, към която имаме чувства. — Шадоу се засмя. — Ако споделите секс, след като се отървеш от тази миризма, със сигурност настроението му доста ще се подобри.
Лорън погледна в очите любимия си, без да е напълно сигурна, че разбира причината да е толкова разстроен. Просто прие, че той не е обикновен мъж.
— Нищо не се случи между мен и 140. Той просто ме топлеше. Съжалявам, че си разстроен! Ще те оставя да ми измиеш гърба, става ли? Само изчакай още малко!
— Знам. Омразно ми е, че не бях там, за да те защитя.
Младата жена не беше сигурна как да го успокои. Той беше наистина разстроен и за това тя отново се сгуши в ръцете му. Рот я прегърна силно.
Телефонът на Шадоу иззвъня, той вдигна, слуша няколко минути и затвори.
— Новоосвободените Видове са в безопасност в хеликоптера. С тях има лекар, който е прегледал жената, но изгледите не са добри. Ще направят всичко възможно да ѝ помогнат.
Лорън се натъжи. Горкият 140! Вдигна глава и срещна погледа на Рот. Ако го загубя завинаги… Тя отхвърли тази мисъл. Дори не искаше да си представи живот без него.
— Можех да помириша колко е болна — каза Рот. — Този кошмар ще свърши ли някога, Шадоу? Тези копелета ще спрат ли някога да измъчват нашия народ?
— Ще ги намерим всичките! — закле се Шадоу. — Заловихме човеците и те ще ни кажат какво са направили с жената. — Той замълча за малко. — Между другото, Лорън, ти си страхотна! Искам да те поздравя за блестящия ти ум! Всички много се гордеем с начина, по който си подлъгала човека да се обади в Хоумленд. И Рот щеше да ти го каже, но в момента е твърде развълнуван.
— Бях уплашена, а Марк беше достатъчно отчаян, за да приеме всяка отдала му се възможност за изход от тази бъркотия. Каза, че преди е работил за Мерикъл, но в крайна сметка е останал на служба при жената, която ръководеше тази адска дупка. Съжалявам за лъжите, които изрекох — че съм половинка на Рот и имам право да сключвам сделки от името на НСО. — Тя срещна погледа на Шадоу. — Трябваше да кажа доста неверни неща, за да оцелея и да ви упътя къде да ни намерите.
— Справила си се много добре, а лъжите ти са били с добра цел. — Шадоу се засмя. — Ти удиви и впечатли Джъстис Норт. Сигурен съм, че ще пожелае да се срещне с теб, Лорън. Каза, че си много смела жена.
— Радвам се да го чуя! Много пъти съм го виждала по телевизията. Изглежда много мил.
— Такъв е — засмя се Шадоу, — освен ако не се занимава с бивши служители на Мерикъл или някой, който ни е предал. Тогава определено не е.
— Ще говорим за това по-късно. — Рот погали косата и лицето ѝ и силно я притисна към себе си. — Имам нужда да те прегърна, за да се убедя, че наистина си тук.
Лорън се отпусна в ръцете му и остана така, докато пристигнаха в щаба. Все още нямаше представа къде се намира той, защото отново забрави да гледа пътя. Рот ѝ помогна да слезе от джипа, взе я на ръце и заедно с Шадоу се отправи към асансьора.
— Мога да вървя.
Рот не ѝ обърна внимание, а заговори с Шадоу.
— Ако обичаш, би ли ѝ донесъл нещо за ядене? Стомахът ѝ къркори.
— Разбира се! Ще изпратя някой да ѝ купи нещо вкусно. Няма да отнеме много време и когато пристигне, ще почукам, за да знаеш, че е пред вратата.
— Благодаря! — Щом вратите на асансьора се отвориха, Рот влезе вътре. — Ще оставя дрехите ѝ в коридора. Ще ги изхвърлиш ли вместо мен, моля те?
— Дрехите ми? — учуди се Лорън. Защо иска да ги изхвърли? Имаха нужда от пране, но доколкото можеше да види, нямаха петна или дупки.