— Добре — съгласи се Шадоу, натисна едно от копчетата на таблото и се обърна към Лорън. — Той не иска да вижда никога повече дрехите, с които си облечена. Ще му напомнят колко близо е бил до това да те загуби.
Шадоу ги придружи до стаята на Рот и отвори вратата за приятеля си, който беше решен да я носи постоянно. Лорън видя как вратата зад тях се затвори и се обърна към Рот. Най-накрая бяха сами.
Той избегна погледа ѝ, занесе я в банята и я сложи да стъпи на пода. Помещението не беше много голямо, за разлика от Рот, и стана още по-тясно, когато той се наведе да пусне водата.
— Съблечи се! — нареди ѝ с дрезгав глас, докато настройваше температурата на водата. — Побързай!
— Добре съм, Рот. Ти си много мил, но вече можеш да се отпуснеш. Ние сме тук, заедно, и всичко ще бъде наред.
От гърлото му излезе ръмжене. Обърна се и хвана ръцете ѝ. Не я заболя, но определено беше бърз. Размерът му беше смущаващ, но още повече я притесни видът на острите му кучешки зъби.
— Не се страхувай от мен! Никога не бих те наранил! Ядосан съм на себе си, че позволих да изпаднеш в беда. Опитваш се да ме накараш да се почувствам по-добре, но не можеш. Не биваше да те изпускам от поглед. Трябваше да дам ясно да се разбере от всички в Хоумленд, че не желая да се прибера, за да разбера че си си тръгнала. Трябваше да настоявам незабавно да те доведат обратно при мен. Аз те предадох — оставих те уязвима за враговете и те можеха да те убият.
Очите ѝ се напълниха със сълзи. Сърцето ѝ се късаше да го гледа толкова объркан и да разбере колко много държи на нея.
— Ти нямаш вина, Рот. Моля те не се обвинявай! Знаеш ли на кого трябва да си ядосан?
Хватката на ръцете му стана по-нежна.
— На кого?
— На онези престъпници, които ме отвлякоха, но аз се радвам, че го направиха.
Лицето му се скова от гняв.
— Ако не го бяха сторили, никога нямаше да разберем за петимата Нови вида. Бях уплашена, гладна и там беше отвратително, но да не забравяме крайния резултат. Благодарение на моето отвличане, петима от твоите хора сега са в Хоумленд. Според мен всичко, което преживях, си струваше заради тях.
— За мен твоят живот е по-важен!
Сърцето ѝ ускори ритъма си, а очите ѝ отново се насълзиха.
— Ти наистина го мислиш. — В нея се зароди надежда, че той я обича толкова, колкото и тя него. Думите напираха в гърлото ѝ, но нямаше възможност да ги изрече.
Мъжът погледна встрани, пусна ръцете ѝ и отстъпи назад. Изведнъж протегна ръка и затвори вратата на банята.
— Ще говорим за това по-късно. Лорън, трябва да се отървеш от мириса му.
— Добре.
Рот се вгледа в очите ѝ.
— Не се страхувай от мен!
— Не ме е страх — и наистина не беше.
Рот хвана блузата ѝ и я свали. Тя не се възпротиви, когато падна на колене пред нея и съблече и останалите ѝ дрехи, докато не остана напълно гола. Тогава той се изправи, хвана я за бедрата, а Лорън се вкопчи в раменете му, за да запази равновесие, когато я поднесе под струите топла вода.
След това спря наполовина вътре, наполовина вън от душ кабината. В бързината да се съблече, скъса дрехите си и ги хвърли на пода. Лорън се наслаждаваше на всеки сантиметър от перфектната му кожа, сърцето ѝ ускори ритъма си, когато Рот пристъпи под душа при нея. Никога мъж не беше бързал толкова много да се озове гол под душа с нея и това я остави без дъх.
Докато го оглеждаше, забеляза огромната му ерекция. Суровата му мъжественост я караше да се чувства още по-женствена и дори дребна в сравнение с него. Той се приближи, погледна надолу към нея и изръмжа с онзи негов дълбок секси глас.
— Имам нужда да измия всеки сантиметър от теб.
Лорън се облегна на плочките и разпери ръце и крака, за да му даде по-добър достъп до тялото си.
— Цялата съм твоя, бебчо!
От горещото желание, пламнало в тъмнокафявите му очи, тя едва не се разтвори и не се разтече по пода там, където стоеше. Той протегна ръка, взе душ гела от рафта и напълни шепата си. Бутилката падна на пода и силният звук я стресна, но тогава Рот плъзна ръце по тялото ѝ. Широките му длани обхванаха раменете ѝ, плъзнаха се надолу, покриха гърдите ѝ и продължиха да се движат към бедрата ѝ.
Лорън трябваше да си напомня да диша, докато стоеше облегната на плочките, а ръцете на Рот оставяха пътечки от пяна от шията до талията ѝ. Стана още по-трудно, когато той коленичи и продължи надолу по краката ѝ. Грубата повърхност на мазолестите му пръсти я възбуждаше.
— Не си се шегувал, че ще ме измиеш, а?
— Не! — изръмжа той. — Обърни се!
Рот едва се сдържаше да не вие. Почти беше изгубил Лорън. Друг мъж можеше да предяви права над нея, а знанието, че я бяха докосвали, все още го измъчваше, макар да беше измил мириса на 140.