Тя е моя! Тази мисъл го накара да плъзне ръце нагоре, до местенцето, където се съединяваха бедрата ѝ, да ги разтвори и да изследва нейната женственост. Тихото ахване на Лорън го насърчи да продължи. С кокалчетата на пръстите си подразни гънките на розовата ѝ сърцевина и погледът му се устреми натам. Имаше нужда да припомни и на двама им на кого принадлежи тя.
Разтвори по-широко краката ѝ. Искаше да зарови лицето си там и да я ближе, докато не започне да го моли да я вземе. Изръмжа, обзет от непреодолимо желание да вкуси възбудата ѝ, да се увери, че и тя го иска със същата сила.
Моя! Залят от примитивни емоции, Рот я притисна до стената. Зарови лице в корема ѝ, докато пръстите му изучаваха съблазнителните гънки на нейната женственост. Знаеше, че губи контрол, но в момента нямаше значение. Имаше нужда от нея и щеше да я вземе.
Невероятният му слух долови звука от отварянето на вратата на стаята и той се ядоса. От гърлото му се разнесе ръмжене и Рот се надяваше, че който и да е, ще си тръгне. Това обаче не се случи и на него му беше необходима всяка частица контрол, която притежаваше, за да се въздържи и да не принуди Лорън да разтвори по-широко бедра и да гмурне езика си в топлата ѝ, съблазнителна сърцевина.
Глава 18
Някой почука на вратата на банята и Лорън се стресна. Рот се изправи и я обърна с лице към стената, преди да е успяла да го стори сама. Вида притисна тяло в нейното, приковавайки я, и застана така, че да я скрие от погледа на всеки, който би могъл да влезе в помещението. Възбудата му, притисната между кръста ѝ и неговите бедра, беше впечатляваща.
— Влез!
Лорън вдигна рязко глава и зяпна Рот през рамо. Бяха голи под душа, а той току-що покани някой да влезе.
— Успокой се! — каза ѝ. — Това е Шадоу. Ще вземе дрехите ти.
Тя се извърна към вратата, където Шадоу дори не поглеждаше към душ кабината, докато събираше дрехите им от пода. След това бързо излезе и ги остави отново сами. Когато Рот се отдръпна от нея, Лорън се извъртя с лице към него. Той сви рамене.
— Извинявай! Забравих да ги изнеса в коридора. Той знае, че искам миризмата на 140 да изчезне, а не би могла, след като се носи от дрехите ни. От твоите, защото си се докосвала до него, и от моите, защото те прегръщах.
Лорън си спомни съвета на Шадоу как да подобри настроението на Рот и бавно се приближи към него. Тя определено искаше секс, а състоянието на тялото му ясно показваше, че и той също. Протегна ръка към члена му, но той хвана китката ѝ и я спря, преди да го е погалила. Мъжът бързо я завъртя обратно с лице към стената, притисна я и Лорън ахна, когато сграбчи косата ѝ.
Не ѝ причини болка, а бавно наклони главата ѝ назад. Погледна го в очите, но той се обърна и пусна китката ѝ. Взе слушалката на душа и намокри косата ѝ. Тя затвори очи, за да не влезе водата в тях.
— Трябва да измия косата ти. Все още мога да го помириша — изръмжа гневно Рот.
— Толкова ли е непоносимо за теб? — Беше удивена, че все още можеше да долови следи от миризмата на 140 по нея.
Той пусна косата ѝ и отдръпна душа.
— Да — призна с дрезгав глас Вида. — Не мога да понасям присъствието на мириса на друг мъж, когато вдишвам аромата ти. — Шампоанът беше студен, когато той изсипа щедро количество и го втри с две ръце в косата ѝ, уверявайки се, че я е измил от корените до върха. — По тялото ти трябва да бъде само моят аромат.
Усещането беше много приятно, докато отмиваше шампоана. След това нанесе балсам и направи лек масаж на скалпа ѝ. Увери се, че е отмил всичко, преди внезапно да хване бедрата ѝ и да се притисне в нея. Наведе глава и изръмжа.
— Продължаваш да повтаряш, че си моя. Казах ти да не го правиш, но ти не ме послуша. Аз ти вярвам.
Лорън отвори очи и го погледна през рамо. Задържа погледа му и напрежението, което видя в него, накара сърцето ѝ да затупти по-бързо. Същият ефект имаше и членът му, притиснат в основата на гръбнака ѝ. Отвори уста и изрече онова, което най-много искаше да му каже.
— Обичам те, Рот!
Той изръмжа ниско, отдръпна се леко и бързо я завъртя в обятията си. Опря гърба ѝ в стената и отново я прикова с тялото си. Тя вдигна брадичка и Рот опита да завладее устата ѝ. Преди да е успял да я целуне, тя се извърна.
— Първо трябва да си измия зъбите. Ядох кърваво месо. Гадост! Задръж си мисълта и ми дай минутка. — Тя опита да се отдръпне и да отиде до мивката, но мъжът я задържа до стената.
— Не ме интересува. Желая те!