— Аз също те желая, бебчо. Само искам първо да си измия зъбите.
Ъгълчета на устните му се извиха в развеселена усмивка.
— Аз съм твърде голям, за да съм бебе.
— Това е ласкаво обръщение, не помниш ли? — усмихна се и тя.
Изведнъж веселото му настроение се изпари, заменено от сериозен израз.
— Можех да те загубя. Няма да позволя това да се случи отново. Наистина ли ме обичаш?
Лорън се напрегна и се замоли да не ѝ изнесе лекция за това, че не се познават достатъчно добре и е твърде скоро да му засвидетелства подобен род чувства. Повечето мъже се бояха от обвързване и биха избягали на мига, но тя не съжаляваше за думите си.
— Да. Знам какво си мислиш, но…
Рот се отдръпна и я освободи.
— Нека се изсушим и може да си измиеш зъбите.
Отряза я. По дяволите! Лорън кимна. Рот се обърна, спря водата и отвори вратата на душ кабината. Подаде ѝ кърпа и пристъпи навън, за да се изсуши. Тишината между тях започна да става неловка.
Мъжът отвори вратата към спалнята, помириса въздуха и излезе, оставяйки отворено.
— Шадоу е идвал и си е тръгнал. На нощното шкафче има храна за теб.
Рот опитваше с всички сили да се успокои, за да не грабне веднага Лорън, да я повали на леглото и да я направи своя. Дивата част от него искаше точно това. Но рационалната му подсказваше, че вероятно ще я уплаши ако я метне на рамо, занесе я в леглото и ѝ покаже, че той е мъжът, от който тя се нуждае. Щеше да я люби, докато и двамата не можеха да се движат повече.
Нямаше да е просто секс. С Лорън беше нещо много повече. Тя твърдеше, че изпитва любов към него и той искаше да отметне глава назад и да вие от щастие. Продължаваше да му казва, че е негова. Стисна юмруци, за да се задържи в реалността. Тя беше човек, не Вид, а те бяха различни. Трябваше да го запомни. Не му предлагаше да са заедно завинаги, вероятно дори не знаеше, че това е, което той иска, и Рот нямаше представа как да постъпи. В главата му цареше хаос от съвсем наскоро придобитата свобода и логично погледнато беше прекалено рано да си взима половинка. Въпреки това я искаше.
Толкова силно я желаеше, че тялото му трепереше. Тя е моя. Каза, че ме обича. Вземи я! Задръж я! Моя! Искаше да вие от неудовлетвореност, докато се бореше с инстинктите си. Знаеше, че ще ѝ е необходимо повече време, за да се реши на подобно обвързване с него. Той беше готов да направи тази крачка.
Беше обещал да работи със специалния отряд. Обходи с поглед сивата стая — тя щеше да бъде и нейна, а можеше ли да ѝ го причини? Да я помоли да живее в тясното местенце? Заслужаваше нещо по-добро. Искаше да ѝ осигури истински дом, но всичко, което можеше да ѝ предложи, щеше да е клетка, но с отключена врата. Не че щеше да ѝ е позволено да напуска сградата. Беше твърде опасно, а онова, което ѝ се случи, беше доказателство за това.
Познанството ѝ с него я беше поставило в опасност. Враговете му опитаха да я използват срещу него и народа му, за да получат каквото искат. Щом чу, че водата в банята спря, той изръмжа, опитвайки се да вземе решение. Знаеше какво иска, от какво има нужда, но любовта означаваше да поставиш нуждите на другия над своите.
Лорън трябваше да се нахрани, преди да я вземе. Това беше на първо място. Щяха да говорят. Нямаше друг избор. Трябваше да ѝ обясни, че всеки път, когато му каже че е негова, той го приема съвсем сериозно. Щеше да му е трудно да я остави да си отиде, но да я задържи против волята ѝ, би било непростимо. Изборът беше неин. Болка преряза гърдите му. Ако си тръгнеше от него, той щеше да легне и да умре. Никога нямаше да спре да мисли за нея, да копнее за близостта ѝ или да желае да я прегърне.
Никога не беше мислил, че това ще му се случи. Не беше общителен и се страхуваше да общува с човешки жени, но Лорън успя да го промени. Копнееше за неща, които не бе предполагал, че желае.
Браво на теб! — мислено се кореше Лорън. — Трябваше да държа устата си затворена, а не да дрънкам колко го обичам. Тя се забави колкото можа с миенето на зъбите, след което отиде при него в спалнята, увита в хавлия.
Когато влезе в стаята, той спря да крачи. Единствената му дреха беше кърпата около кръста, тъй като не се беше облякъл, докато тя беше в банята. Тъмните му очи бяха съсредоточени в нея.
— Ела тук! — посочи мястото пред себе си той. — Моля те!
Лорън изпълни молбата му без колебание. Сериозното му изражение я притесняваше, но тя се стегна и изправи гръб. Беше се сблъсквала с доста трудности в живота си, но ако Рот я отхвърлеше, това щеше да е най-ужасното ѝ преживяване. Спря на мястото, което ѝ посочи, и вдигна глава. Искаше да гледа в очите му, да наблюдава емоциите в тях. Нямаше да плаче пред него. Обичаше го достатъчно, за да опита да му спести чувството за вина.