— Аз не съм като вашите мъже.
Не това очакваше да чуе Лорън.
— Знам.
— Дори не съм напълно човек, гените ми са смесени с тези на куче.
— И това знам.
— Ръмжа и настроението ми е непостоянно, защото непрекъснато водя битка с двете половини от себе си. В миналото си преживях много насилие.
Аха, причините, поради които ще ме зареже. Лорън запримигва бързо, за да прогони напиращите сълзи.
— Наясно съм с всичко това, Рот.
— Не зная кое е нормално. Нямам нищо общо с теб, а начините, по които сме отгледани, са коренно различни. — Отвърна поглед от нея, за да огледа стаята, след което отново се съсредоточи в Лорън. — Тази стая е достатъчно добра за мен. Много по-приятно е от всичко, на което някога съм се надявал. Тук няма вериги и ключалки, които да ме задържат, нито пък хора, които да ме нараняват. Виждал съм дома ти и разликата е огромна.
Не можеше да оспори казаното от него, но можеше да му посочи какво имаха.
— Нищо от изброеното няма значение за мен. Знаеш ли кое има?
Нещо проблесна в прекрасните му очи, но тя не успя да разпознае емоцията. Изчака да види дали Рот иска да чуе какво има да му каже, или вече е взел своето решение.
— Кое?
— Ти ме правиш щастлива. Надявам се, че и аз теб. Това… — тя посочи с ръка стаята — няма значение. Важното е да съм с теб. Знам, че твоето и моето минало са коренно различни, но онова, което ценя, е случващото се тук и сега.
Мъжът си пое дълбоко дъх.
— Това сбогуване ли е? Не протакай! — Гласът ѝ секна, а сърцето ѝ почти се разби. — Кажи ми, ако искаш да прекратим това. Обичам те! Вероятно не трябваше да ти го сервирам по този начин, но фактът си остава. Не съжалявам, че ти признах чувствата си, защото животът е твърде кратък. Щях да съжалявам, ако не бях го направила. Цяла нощ можеш да си измисляш оправдания защо не бива да сме заедно, но аз предпочитам просто да ми кажеш истината. Не чувстваш ли същото към мен? Кажи ми! Мога да го понеса!
Рот се приближи.
— Чувствам към теб толкова много и дори не вярвам, че е възможно. Не искам да се сбогуваме, но и не искам да ме мразиш.
— Никога няма да те намразя! — Младата жена толкова много искаше да го докосне, че сви ръце в юмруци, за да устои на изкушението.
— Ще ме намразиш, ако спра да се противопоставям на собствените си желания. Искам да бъдеш с мен, Лорън, но трябва да остана тук, докато изпълня задълженията си, а ти заслужаваш нещо по-добро. Разбирам това. Ако останеш, никога няма да ти позволя да си идеш! Няма да мога! — Гласът му стана по-дълбок. — Все ми повтаряш, че си моя и се изкушавам да предявя претенции над теб. — Мъжът обходи с поглед тялото ѝ. — Ще те направя моя половинка и целият ти живот ще се промени завинаги. Твоят свят е твърде опасен за мен, затова ще трябва да живеем в моя, да се откажеш от всичко, което имаш и…
— И какво? — Сърцето ѝ заби по-бързо и в нея покълна надежда, че и той я обича.
— Обичам те твърде много, за да те карам да избираш между твоя свят и мен.
Очите ѝ отново се напълниха със сълзи, но този път не опита да ги преглътне. Той ме обича!
— Ако питаш мен, изборът е лесен.
Рот опита да се обърне, но тя хвана ръката му и го спря. Щом го погледна в очите, видя силната болка, отразена в тях.
— Задай ми въпроса, Рот! Моля те!
— Не мога! Не ставам за половинка и нямам какво да ти предложа.
Това преля чашата и тя се ядоса.
— Нищо? Ти си изключителен, Рот! Имал си ужасен живот и въпреки това си най-милият мъж, когото съм срещала. През малкото време, което прекарахме заедно, ми даде повече, от който и да било друг. Рискува живота си, за да ме спасиш. Би се за мен, когато Венджънс малко превъртя, и аз те обичам. Знаеш ли как се чувствам, когато ме прегръщаш? Чувствам се точно там, където трябва да бъда! Когато ме докосваш, се усещам жива! Имаш белези отвън и отвътре, но се изправи срещу страховете си, за да правиш любов с мен. Това е най-прекрасният подарък, който някой може да ми подари!
Рот се дръпна и я принуди да го пусне. След това вдигна ръце и обхвана лицето ѝ с длани, наведе се, докато останаха само няколко сантиметра между тях и се вгледа в очите ѝ. Лорън не знаеше какво търси там, но със сигурност щеше да види, че е откровена.
— Ако се съгласиш да станеш моя половинка, никога няма да те пусна да си отидеш! Никога! Няма да е лесно, но ще направя всичко по силите си, за да си щастлива. Ако някога ме напуснеш, ще умра! Няма да преживея мъката от твоето отсъствие.