Джон Р. Р. Толкин
Роувърандъм
Тази книга се посвещава на паметта на Майкъл Хилари Руел Толкин
1920–1984
ВЪВЕДЕНИЕ
През лятото на 1925 г. Дж. Р. Р. Толкин и жена му Идит, заедно със синовете си Джон (почти на осем години), Майкъл (почти на пет години) и Кристофър (ненавършил една) заминават на почивка във Файли, градче на Йоркшърския бряг, където и до днес ходят доста туристи. Почивката идва някак неочаквано за семейството, като начин да се отпразнува назначението на Толкин за професор по англосаксонска литература в Оксфорд — място, което трябвало да заеме от първи октомври същата година; вероятно е имал нужда от малко отдих не само преди поемането на новия пост, но и поради факта, че още два семестъра е щял да преподава паралелно и в Лийдс, тъй като старият и новият му ангажимент се застъпвали. За тези три-четири седмици във Файли семейство Толкин наема вила, построена върху скала, надвиснала над плажа и морето. От тази наблюдателница се откривала необезпокоявана гледка на изток и младият Джон Толкин бил възхитен, когато в продължение на две-три прелестни вечери лунният диск изплувал от морето съвършено кръгъл и върху водата се откроявала сребърна пътека.
По това време Майкъл Толкин бил болезнено привързан към мъничко оловно куче играчка, бяло, на черни петна. Той ядял и спял с него, носел го навсякъде със себе си; с мъка се разделял с любимата си играчка дори за да му измият ръцете. Но докато били във Файли, Майкъл отишъл на разходка с баща си и по-големия си брат и увлечен в хвърлянето на камъчета във водата, оставил играчката си на покрития със ситен бял чакъл плаж. На този фон мъничкото петнисто кученце станало невидимо и изчезнало. Майкъл бил съкрушен, понеже играчката му така и не била намерена, въпреки че той, брат му и баща му я търсили до вечерта и през целия следващ ден.
Загубата на любима играчка е паметно събитие за едно дете и без съмнение това е подтикнало Толкин да даде „обяснение“ на случката: така започнал да измисля приказка, в която живо кученце на име Роувър е превърнато в играчка от магьосник, впоследствие изгубено на плажа от момченце досущ като Майкъл, среща комичен „пясъчен вълшебник“ и преживява цял куп приключения на луната и в морето. Това е цялата приказка, известна днес като „Роувърандъм“. Фактът, че не се появява в напълно завършен вид, а е съчинена и разказвана на части, може да се обясни с епизодичния характер и дължината й; всъщност това е потвърдено от кратка бележка в дневника на писателя (написана почти със сигурност през 1926 г. като част от резюме на събитията от 1925 г.) за съчиняването на „Роувърандъм“ във Файли: „Приказката за Роувърандъм, написана за разтуха на Джон (и за моя собствена, както се оказа с времето), е готова.“ За жалост е невъзможно да се каже какво точно е имал предвид Толкин под „готова“ — вероятно само това, че цялата история (в познатия й по-късно вид) е разказана по време на почивката. Вметката обаче потвърждава, че приказката наистина се е оформяла в процеса на разказването й.
Любопитното е, че в дневника се споменава само името на Джон, макар че историята на Роувър е вдъхновена от бедата на Майкъл. Не е изключено Майкъл да е следял с любопитство първата част, обясняваща изчезването на играчката, и да е слушал с по-малък интерес от Джон продължението й. Самият Толкин явно се е увлякъл от приказката, която става все по-изтънчена с всяка следваща страница. Но никъде не е записано и никой не може да каже в какъв точно вид е съществувал първоначално „Роувърандъм“ — дали всичките находчиви езикови игри и намигвания към митове и легенди например са присъствали в приказката от самото начало, или са били добавени едва когато е била записана.
В дневника си Толкин пише още и че семейството е заминало за Файли (от Лийдс) на 6 септември 1925 г. и е останало там до 27 септември. Но ако не и двете, то поне първата дата е сгрешена (и наистина е грешно записана в дневника като събота, вместо неделя). Като се има предвид яркият и до днес спомен на Джон Толкин за пълнолунието, което вероятно е вдъхновило пътешествието на Роувър по лунната пътека в началото на „Роувърандъм“, семейство Толкин трябва да е било във Файли именно по пълнолуние, което през септември 1925 г. започва на втори, вторник. Най-вероятно са пристигнали следобеда на 5 септември, събота, когато североизточният бряг на Англия е бил връхлетян от силна буря. Джон Толкин също ясно си го спомня, а то е потвърдено и от съобщения във вестниците от онова време.1 Морето се вдигнало часове преди времето за прилива, прехвърлило прибоя и заляло крайбрежния булевард във Файли, унищожавайки всичко по пътя си и опустошавайки плажа — с което угаснала и последната искрица надежда да намерят играчката на Майкъл. Яростният вятър се блъскал тъй силно във вилата на Толкинови, че семейството будувало цяла нощ, уплашено, че покривът може да бъде отнесен. Джон Толкин си спомня как баща му започнал да разказва приказка на него и Майкъл, за да ги успокои, и че именно тогава подхванал историята за кучето Роувър, превърнало се в омагьосаната играчка Роувърандъм. Самата буря без съмнение е вдъхновила по-късния епизод в „Роувърандъм“, когато древният Морски змей се пробужда, с което предизвиква невиждани катаклизми.
1
Вестник „Таймс“ от 07. IX. 1925 г. съобщава следното:
„В залива Уайтли всички сергии и платформи за лодки бяха преобърнати и потрошени, плажната ивица бе обсипана с парчета дъски и железни отломки… При Хорнсий вълните бяха високи над десет метра и толкова мощни, че изтръгваха пейките от беседките, поставени на новия крайбрежен булевард, и наводняваха всичко наоколо…“ — и така нататък. А прогнозата е била за откъслечни превалявания.