По нищо не личи „Роувърандъм“ да е записана по време на пребиваването на Толкин във Файли. Въпреки това една от петте илюстрации, които той рисува за приказката, а именно лунният пейзаж, представен в настоящата книжка, е датиран 1925 г. и може да се предполага, че е рисуван във Файли през онова лято. Три от другите илюстрации за „Роувърандъм“ са с дати септември 1927 г., по което време семейство Толкин е почивало в Лайм Риджис на южния английски бряг. Петата рисунка, изобразяваща пристигането на Роувър на луната на гърба на гларуса Буревестник, е подписана „1927-8“. Всички те са представени в настоящото издание. Фактът, че някои от илюстрациите са датирани „септември 1927“, доказва, че „Роувърандъм“ е разказвана отново в Лайм Риджис може би защото Толкинови отново са на почивка край морето и си спомнят събитията във Файли, случили се само две години по-рано. Посвещението на Кристофър Толкин върху Къщата, където „Роувър“ започва приключенията си като „играчка“, подсказва още и че Кристофър е вече достатъчно голям, за да оцени „Роувърандъм“ (през септември 1925 г. той е още пеленаче), и че приказката е разказана отново поне частично, понеже той не я е чувал преди.
Очевидното възраждане на интереса на близките му към „Роувърандъм“ през лятото на 1927 г. може би е било подбудата Толкин най-сетне да се залови със записването на историята; както по всичко личи е направил по-късно същата година, вероятно по време на Коледните празници. Или поне така сме изкушени да предполагаме — без да можем да кажем със сигурност, при липсата на датирани ръкописи или други категорични доказателства — въз основа на два интересни (макар и, трябва да признаем, спорни) факта. Те касаят края на втора глава на книгата, където се разказва как Големият бял дракон е обезпокоен от Роувърандъм и приятеля му лунното куче и как драконът ги погва в диво преследване, прекъснато от Лунния човек тъкмо навреме с помощта на магическо заклинание, изстреляно към „тумбалака“ на дракона. След което е развита идеята, че лунните затъмнения са дело на драконите.
Елементи от тази глава на „Роувърандъм“ — един от които (дракон, причиняващ неприятности, който живее на луната) със сигурност е присъствал във варианта на приказката от септември 1927 г., както сочи датираната илюстрация — се появяват и в непубликувана част от писмо приказка, което Толкин пише до децата си през декември същата година под прикритието на „Дядо Коледа“. То е сред забавните и находчиви „Писма на Дядо Коледа“, които Толкин пише в периода 1920–1943 г.2 Та там Лунния човек стига до Северния полюс, полива сливовия си пудинг обилно с бренди и играе на „хап-дракон“3. После заспива и е издърпай под дивана от Мечката от Северния полюс, където остава чак до другия ден. В негово отсъствие драконите излизат на луната и вдигат такъв прахоляк, че причиняват затъмнение. Лунния човек е принуден да се върне по най-бързия начин и да направи удивителна магия, за да оправи нещата.
Сходствата между тази приказка и епизода с Големия бял дракон в „Роувърандъм“ са твърде очевидни, за да са случайни; от това следва логичното предположение, че докато е пишел писмото на Дядо Коледа от декември 1927 г., Толкин е мислел за „Роувърандъм“. Дали е изложил идеята, че лунните затъмнения се причиняват от живеещи на луната дракони първо в писмото, или я е извлякъл от вече съществуваща в „Роувърандъм“ идея, е невъзможно да се каже; но между двете произведения очевидно съществува връзка.
Коледната ваканция предлага на Толкин възможност за откъсване от академичните задължения и време, в което е твърде вероятно да е написан „Роувърандъм“; и макар да не е сигурно, че го е направил именно през декември 1927 г., има още един факт, който ни насочва към тази дата: споменатото в „Роувърандъм“ провалено лунно затъмнение. В по-ранен вариант на текста изречението „следващото затъмнение беше пълен провал“ е последвано от уточнението: „астрономите (фотографите — бел.прев.) казаха така“. Това наистина е преобладаващото мнение, посочено в лондонския „Таймс“ относно пълното лунно затъмнение от 8 декември 1927 г., което било скрито от очите на наблюдателите в Англия от облаци. Тук отново стигаме до писмото на Дядо Коледа от 1927 г., понеже в него е посочена точната дата на лунното затъмнение, появило се в отсъствието на Лунния човек, а именно осми декември, с което се потвърждава, че Толкин е бил запознат с реалното събитие.
3