Каролайн най-сетне щеше дойде.
„Сметките са вече уредени“ — прозвучава в главата й нечий глас. Младата жена стои на прозореца и гледа снега. Той й напомня за онази мъглива нощ в Брайънт Парк, когато се прибраха и завариха Норман да ги чака.
„Да, да, да — каза си тя, вече почти отегчена от тази мисъл — тя не я оставя на мира като досадна мелодийка. — Сметките са уредени, стига да не забравям дървото, нали?“
„Не — отвръща лудата с ясен глас и Роузи рязко се извръща, а сърцето й тупти силно — за миг е сигурна, че Роуз Мадър се намира в същата тази стая. Но макар гласът да продължава да говори, стаята е празна. — Не… стига да сдържаш яда си. Стига да сдържаш яда си. Но двете неща се свеждат до едно и също нещо, нали?“
— Махай се — казва на празната стая, а пресипналият й глас трепери. — Махай се, негоднице. Стой настрана от мен. Стой настрана от живота ми.
4
Бебето тежи три килограма и осемстотин и осемдесет грама. И макар че скришното й име е и винаги ще бъде Каролайн, в свидетелството за раждане вписват името Памела Гъртруд. Отначало Роузи се противи и казва, че като се добави и фамилията, името на детето се превръща в нещо като литературна игрословица. Тя настоява, макар и не особено разпалено, на Памела Ана.
— О, моля те — отвръща Бил, — това звучи като име на плодов десерт в префърцунен калифорнийски ресторант.
— Но…
— А и не се тревожи за Гъртруд. Първо, тя никога няма да каже, дори на най-добрата си приятелка, че второто й име е Гърт. Можеш да си сигурна. А освен това авторката, за която говориш, е написала, че роза е роза е роза. Не виждам друга, по-основателна причина да изберем това име.
Него и избират.
5
Малко преди Пами да стане на две годинки, родителите й решиха да купят къща в предградията. Вече спокойно можеха да си го позволят — и двамата печелеха добре. Отначало събираха купчина брошури, която бавно изтъня, докато най-сетне се спряха на десет възможности, от които отхвърлиха четири, после още две и накрая останаха само две. И тук започнаха неприятностите: Роуз иска едната къща, а Бил предпочита другата. Мненията се поляризираха и дискусията премина в дебат, а дебатът прерасна в спор — злощастен, но надали първият под слънцето; дори и най-щастливият и най-хармоничният брак не е имунизиран против дребни разправии… и скандали от време на време.
Щом настоящият скандал приключи, Роузи се затвори в кухнята и започна да приготвя вечерята — първо пъхна пилето в печката, а после сложи вода да вари царевицата, която купи от една крайпътна сергия. След малко, докато белеше картофи на плота край печката, Бил се появи от дневната, където уж бе разглеждал снимките на двете къщи, виновници за безпрецедентния раздор помежду им… а всъщност бе размишлявал над спора. Тя чу стъпките му, но не се обърна — не се обърна и когато той се наведе и я целуна по врата.
— Извинявай, че ти се разкрещях за къщата — тихо изрече. — Продължавам да смятам, че тази в Уиндзър е по-подходяща за нас, но наистина съжалявам, че повиших тон.
Очакваше отговор, но тъй като тя мълчеше, се обърна и тъжно се отправи към хола, навярно убеден, че тя все още е ядосана. Тя обаче не е ядосана — думата „яд“ е неспособна да опише състоянието й в момента. Обзета е от черна ярост, почти убийствена ярост, а мълчанието й не е продиктувано от детинското желание „да му обърне гръб“, а по-скоро от отчаяното усилие да
(не забравя дървото)
не грабне тенджерата с врящата вода от печката, да се обърне и да му я лисне в лицето. Яркото видение, което изплува пред очите й, е едновременно отвратително и коварно примамливо: Бил полита назад и се разкрещява, а кожата му добива онзи цвят, който тя все още вижда понякога в сънищата си. Той посяга към лицето си, а по димящата му кожа започват да се надигат първите мехури.
6
През следващите дни тя не може да откъсне поглед от ръцете и лицето си… но най-вече от ръцете си, защото от там ще започне.
Откъде и какво ще започне? Не е сигурна, но е сигурна, че ще го познае
(дървото)
като го види.
Един ден случайно попадна в западния край на града, в някакъв клуб с бейзболни автомати, който се нарича „При Елмо“, и започна редовно да го посещава. Другите посетители са все мъже на средна възраст, които се опитват да поддържат фигурата си, или младежи, които са готови да похарчат пет-шест долара, за да се попреструват на Кен Грифи Младши, или да излеят Голямата си Мъка. От време на време се появяват и госпожици, които удрят някоя и друга топка, но те са повече за украшение и стоят зад телените мрежи на клетките или на малко по-скъпото удоволствие, наречено „Тунелът на Мейджър Лийг“36, и само гледат. Идват и няколко жени на около тридесет и пет, които упражняват граундъри и лайн-драйвове37. Няколко ли? Всъщност нито една, като се изключи онази дама с късата кестенява коса и строгото бледо лице. И тъй, значи момчетата се шегуват, кикотят се, побутват се с лакти и нахлупват шапките си с козирките назад, за да покажат колко са лоши, а тя не обръща никакво внимание на смеха им и на леките закачки за тялото й, което приятно се закръгли след раждането. Приятно? За мадама на нейните години (казват си те помежду си) направо е страхотно, парче и половина.
37
В бейзбола и крикета — отбита топка, която почти веднага се удря в земята, продължавайки да се търкаля или да подскача. — Б. пр.