Но щеше да свърши. Дори и Роуз не можеше да превърне живота в такъв, какъвто не беше, но знаеше, че чувството винаги ще бъде някъде наблизо. Там, където е Роуз. И всичко, което трябваше да направи, беше да се обърне към нея.
Докосна бузата й. Беше мека и хладна. Суха. Пипна устните й. И те бяха сухи. Очевидно тя не усещаше горещината, която дори и в този момент изпотяваше кожата му.
Джордж прокара пръсти по лицето й, докосна ухото й, тънката й шия и съвсем леко пипна рамото й. Не знаеше защо му беше толкова приятно да я докосва. И по-рано бе докосвал жени, но усещането беше несравнимо. Това беше повече от физически глад за тялото й и възбуждаща потребност да намери отдушник за собственото си полово влечение. Това беше необходимостта да я опознае, да научи всичко за тялото й. Дълго да целува устните й. Да провери дали е по-приятно да целува вдлъбнатината на рамото й или на шията. Да определи дали гърдите или устните й са по-меки. Тя представляваше лабиринт от тайни и той трябваше да разгадае всички до една.
Роуз се размърда от допира му.
Той я целуна и тя се събуди.
— Колко е часът? — прошепна тя.
— Разсъмва се.
— Трябва да ставам — каза Роуз и се опита да седне. — Скоро ще искат да закусят.
Джордж я притегли към себе си.
— Ще почакат малко.
Ръката му се мушна под нощницата й и докосна гърдата й. Роуз го погледна.
— Не можем. Ако не излезем оттук, те ще влязат в кухнята и ще разберат какво правим.
— Не ме интересува, дори и целият свят да разбере — рече Джордж, разголи раменете й и я притисна към себе си. — Нали сме женени.
— Но…
— Няма „но“, — прекъсна я Джордж и съблече нощницата й. — Никога не съм се чувствал толкова свободен през целия си живот. Не знаех как ще се почувствам когато прекрачих прага на тази стая, но точно само това не ме интересува. Желая те!
Джордж остана смаян, че току-що бе казал на Роуз, че я желае. Действително я желаеше повече, отколкото си бе представял, че е възможно, но не знаеше, че би могъл да го признае пред някого. Но преди малко го беше направил и то с лекота.
Това го накара да се почувства още по-добре. Чудеше се какви чудеса може да направи Роуз с душевното му равновесие.
Но трябваше да го остави за по-късно. В момента искаше да се потопи в очарованието на тялото и.
— Джеф, промених плановете си. Остани, след като другите, излязат, и ще ти обясня.
Джордж и близнаците отидоха до временния лагер на открито, но той почти не участва в шеговитите закачки, докато яздеха натам. Чувстваше се като прероден. И всичко това заради Роуз.
Тя трябваше да бъде негова. Независимо какво трябваше да направи. Независимо от какво трябваше да се откаже. Преди му се струваше толкова трудно и сложно. Сега вече беше лесно и естествено.
— Какво си намислил? — попита Джеф.
Беше намусен, както обикновено. Очевидно нищо в него не се беше променило.
— Разговарях с близнаците. Твърде късно е да ходим до Сейнт Луис. Не съм сигурен дали ще успеем, преди да настъпи зимата. Лятото беше сухо и се съмнявам дали ще намерим достатъчно трева и вода.
— Тогава изчакай до пролетта. Казах ти го вече.
— Не мога да чакам толкова дълго — отговори Джордж. — Искам да отидеш и да разговаряш с Кинг още сега.
— Лично ли?
— Да. Иди в ранчото му, ако трябва, но говори лично с него.
— Няма за какво да говорим. Нямаме пари да си купим крави.
— Искам да сключа една сделка. Той ще ходи в Сейнт Луис напролет. За неговите хора ще бъде по-лесно, отколкото за нас. Те са опитни и познават хората и пътя. Предложи му да разменим волове за крави. Няма да бъде трудно да закараме воловете до ранчото му. Разбери дали ще се съгласи и колко ще иска. Аз предлагам една крава за два вола.
— Чия е идеята? — поиска да узнае Джеф.
— Моя.
— Това е може би най-разумната ти идея, откакто си се върнал, но не знам дали Кинг ще се съгласи.
— И аз не знам, но ако някой може да го уговори, това си ти.
Джеф изглеждаше изумен, после го погледна недоверчиво, сякаш очакваше някакъв номер.
— Какво те кара да мислиш така?
— Когато поискаш, ти си много убедителен. Освен това си пестелив. Имаме нужда от най-добрата сделка, която бихме могли да сключим и ти ще я сключиш.
Джеф изглеждаше поласкан от комплимента. Явно очакваше, че Джордж ще му се кара за нещо, когато настоя да остане след другите. Беше нащрек. Със свити устни и стиснати зъби. Сега се изненада.
— Ами ако Кинг не продава?
— Сигурно ще има други фермери, които ще пътуват напролет. Може дори да намериш някой, който ще вземе стадото срещу комисионна. Не ми се иска да ходим толкова далеч, докато вие не минете по този път с някой, който го познава. Попитай го дали близнаците могат да отидат с него идната пролет.