Брат му пъхна ръка в храсталаците, където спеше Алекс. Ръката му застина във въздуха. От начина, по който бяха прегърбени раменете на момчето и замръзналите му мускули, на Джордж не му беше необходимо да задава въпроси. Разбра какво бе станало с него.
Дори и след четирите години война, стомахът му се сви при гледката. Изстрелът го бе поразил отблизо точно когато е ставал на крака. Беше неузнаваем.
Инстинктивно протегна ръка и стисна момчето за рамото. Усети как мускулите му потрепват, напрежението го обзема, но Хен не махна ръката му.
— Смяташе да ходи в Санта Фе напролет — рече тихо той. — Познавал някакво момиче там. С пясъчноруса коса и лунички.
— Ще й пишем. Сигурен съм, че иска да разбере какво е станало с него.
— Смяташе да живее сред хълмовете. Не можел да спи добре на равното.
— Ще го погребем на най-високия хълм, който намерим — обеща Джордж. — Още на сутринта.
— Не е ли по-добре да се подготвим, в случай че се върнат? — попита Соления.
— Онези копелета няма да се върнат — каза с презрение Монти. — Те са страхливци. Очакваха, че ще ни изненадат, но по-скоро ще нападнат жени и деца, отколкото да се изправят пред нас.
— Къщата! — възкликна Джордж.
Обзе го леден страх. Макклендънови сигурно се бяха отправили към ранчото, след като второто им нападение бе безуспешно. Роуз, Тейлър и Зак бяха сами.
Пришпори коня си като луд.
Останалите препуснаха след него.
Отначало Роуз не чу шума. Тя разказваше приказка на Зак. Много важно беше да разказва добре, защото и Тейлър слушаше. Преструваше се на заспал, но Роуз знаеше, че е буден. Той смяташе, че е твърде голям за приказки, но Роуз си спомняше, че те й доставяха удоволствие чак докато баща й замина на война.
— Но когато принцът дошъл до замъка, не можал да влезе. Вратите и прозорците били обрасли с увивни растения.
— Можело е да ги отсече — обади се Зак.
— Нямал брадва — отговори тя, малко ядосана, че той я прекъсва през цялото време.
— А с какво е цепил дърва за огъня?
— Принцовете не носят брадви, глупчо — намеси се Тейлър и седна в леглото. — Те са издокарани с блестящи доспехи и носят мечове.
— Но все някой трябва да сече дърва за огъня — не се предаваше Зак. — Как принцесата ще приготви закуската?
— Нищо не разбираш — възмути се брат му. — Принцесите не готвят.
— Ама Роуз готви.
— Господ да те благослови, дете — рече Роуз, като го целуна по главата, което никак не му хареса, — но аз не съм принцеса. Дворцовият дървосекач насича дърва за огъня — обясни тя, като се надяваше да сложи край на спора. — Принцовете не носят брадви. Не им подхожда.
— Аха — отговори Зак, очевидно удовлетворен.
— Така, а сега докъде стигнах? А, да, сетих се. Той обиколил замъка, за да намери път към него, но всичко било обрасло с увивни растения. А те имали множество дълги остри бодли.
— Като котешките нокти ли? — прекъсна я отново хлапето.
— Шшт! — рече тя. — Чухте ли това? Прилича на изстрели.
— Вероятно Монти стреля по някоя пуйка. Каза, че е време да сготвиш още една.
Но за какво му бяха на Монти толкова много пуйки? И как не улучи досега, че продължаваше да стреля?
— Нещо става — обезпокои се Роуз.
Скочи и изтича до вратата. Момчетата я последваха. Изстрелите се чуваха все по-наблизо. Бяха много.
— Идват от лагера — каза Тейлър. — Някой го напада. Отивам да помагам.
— Чакай! — спря го Роуз.
— Ще им трябвам.
— Онези може да дойдат и тук — предположи Роуз.
Той замръзна на мястото си.
— Няма да го сторят, освен ако…
— Може да са две групи — продължи тя, като не й се искаше да довърши наум мисълта на Тейлър. — Всеки, който нападне лагера, ще нападне и къщата.
— Отивам да видя — заяви Тейлър.
— Не. Мъжете ще се погрижат за себе си. А ние трябва да сме готови, в случай че дойдат и тук. Донеси всички пушки, които намериш. И всички патрони.
— Знаеш ли да стреляш?
— Достатъчно добре. Не забравяй, че съм дъщеря на полковник.
— Може ли и аз да стрелям? — попита Зак.
— Ти ще зареждаш.
— Но аз искам да стрелям.
— Нямаме време за спор. Тейлър и аз трябва да стоим плътно до прозорците. Някой трябва да зарежда пушките. Ще можеш ли да се справиш?
Зак кимна, а в очите му се мярна вълнение. За него това беше само едно приключение — нещо като сражение от приказките.
— Бързо, опитай се да скриеш бика. Но чуеш ли ги да идват, бягай насам колкото ти държат краката.