— Заради мен ли? Но защо?
— Опитвах се да ти кажа колко прекрасен човек си ти. Не само по отношение на мен. Братята ти и всички, които работят тук, ще се съгласят с мен. Няма да има нищо по-вълнуващо за мен от това да гледам как твоите синове растат и да искам да станат като теб, а дъщерите ти да намерят поне наполовина добри мъже като теб.
Джордж потрепера.
— Самото отглеждане на Зак и Тейлър ме плаши до смърт.
— Не се оправдавай. Няма да те убеждавам да промениш решението си, но ще те накарам да разбереш, че ще бъдеш добър баща.
— Защо мислиш така?
— Защото заслужаваш да имаш по-високо самочувствие. Не знам какво е направил баща ти и защо си мислиш, че ще повториш грешките му, но ти заслужаваш да гледаш на себе си с гордост.
Джордж преглътна изумен. Още по-лошо — очите му се навлажниха. За миг се уплаши, че ще загуби самообладание. Откакто срещна Роуз, се научи да приема много неща, но това вече беше твърде много.
Притисна я към себе си.
— Не знам защо ми трябваше толкова време да разбера, че те обичам. Ледени тръпки ме побиват, като си спомня, че за малко не те изгубих. За такъв чудесен човек като теб аз съм забележително тъп.
Роуз го целуна по носа.
— Най-сетне го осъзна. Това е най-важното.
Джордж наведе глава и докосна с устни гърдата на Роуз.
— Сигурна ли си, че си щастлива?
— Абсолютно — отговори тя, като се притисна до него.
— А ти?
— Напълно.
Двамата се отдадоха на желанието, което ги тласкаше неудържимо един към друг. Много скоро не мислеха за нищо друго, освен за любовта си.
ДЕВЕТНАДЕСЕТА ГЛАВА
През следващите няколко дни Хен изобщо не се усмихна. Настоя да погребат Алекс Пендълтън до майка им. Каза, че Алекс не си спомнял майка си, а сега мисис Рандолф щяла да се грижи за него като истинска майка.
Отказа да говори какво е правил през онази нощ, освен че е довел дойна крава, която намерил „да скита, изгубила се в нашата земя“.
След по-малко от седмица разбраха каква е работата. Братята се върнаха у дома след работа и завариха един лейтенант и шестима войници, разположили се в двора. Старият Макклендън и двама от семейството му също бяха там.
— Аз ще говоря с тях — предупреди Джордж братята си.
— Защо пък ти? — Веднага попита Монти.
— Защото никога не знам какво ще ти дойде наум да кажеш.
— Ти не си единственият тук, които може да мисли. И аз мога…
— Затваряй си устата — изръмжа Хен. Неочакваната му груба заповед стъписа Монти и той млъкна. Поне за известно време.
— Ти ли си Джордж Рандолф? — попиша лейтенантът.
— Да — отвърна Джордж, като слизаше от коня. Видя, че Роуз и Зак излязоха от къщата. Момчето хукна към него.
— Разправят, че си убил някого — рече Зак и се вкопчи уплашен в брат си. — Казах им, че не си, но те не ми повярваха. И на Роуз не повярваха.
Джордж коленичи и го прегърна. После го хвана за ръката и се обърна към офицера.
— Какви са тези приказки за убийство?
— Аз съм лейтенант Краб — представи се младият човек. — Мистър Макклендън твърди, че един от вас е убил двама от семейството му. Останалите също се заклеха в това.
— Какво означава „един от вас“? — попита Джордж.
— Ти, някой от братята ти или от хората, които работят тук! — изкрещя старецът.
— Можеш да включиш и останалите хора в околността — отвърна тихо Джордж. — Ние сме шестима, заедно с този тук малък разбойник. В момента за мен работят петнадесет души.
— Дошъл е да те арестува за убийство! — извика един от по-младите Макклендън.
— Не можеш да ме арестуваш само защото някой е убил член на семейството му — каза Джордж.
— В Тексас се извършват промени — рече лейтенантът. — Някои закони не са вече в сила.
— Кои по-точно? — попита Джордж, като прикова с поглед лейтенанта. — Тези, които защитават почтените граждани от кървави нападения посред нощ ли? Онези, които осигуряват защита на жените и децата, за да не бъдат убити, докато спят ли? Или другите, които уж защитават честните граждани от обвиненията, отправени им от властта?
— За какво става дума? — не разбра лейтенантът.
— Става дума, че онзи старец и семейството му преминаха като хала през лагера ни преди шест нощи и убиха един от помощниците ми. Но забележи, не употребявам думата „някой“, а обвинявам определено него — завърши Джордж и посочи стария Макклендън. — И всеки тук би се заклел в думите ми, нали, момчета?
Всички кимнаха в знак на съгласие. Лейтенантът се обърна към Макклендън, но старецът го гледаше невъзмутимо.
— А аз се заклевам, че той нападна къщата след това — обади се Роуз, като пристъпи напред. — Раних го в лявото рамо. Свали му ризата, ако не вярваш.