При това направиха всичко задружно и се гордееха с този факт, макар и никой да не го споменаваше.
— Мисля, че ранчото трябва да има отличителен знак — каза Роуз една вечер.
— Нали имаме — напомни й Джеф.
— Но липсва име — добави тя. — Нали не искате хората да го наричат само „Мястото на Рандолф“.
Джордж я погледна с интерес, което я накара да се размърда неспокойно, но не отстъпи.
— Аз съм съгласен — рече с неочакван ентусиазъм Монти. — Сегашното „S“ не е наш знак. Заварихме го тук.
— Тогава какво предлагате? — попита Джордж.
— Трябва да е нещо характерно, с което хората да свързват името ни — каза Джеф.
— И нещо, което трудно ще се промени на друг знак — добави Хен.
— Не се сещам за нищо, което да отговаря на всички тези изисквания — каза Джордж и погледна Роуз. — А вие, момчета, имате ли някакви идеи?
Обаче не откъсваше поглед от Роуз.
— Може да… — започна Монти, но Хен го сръга в ребрата. — Какво искаш, по дяволите! — избухна той, като заобиколи брат си.
— Той няма никакви идеи — каза Хен на Джордж. — Никой от нас няма.
На Роуз й се прииска да излезе от стаята. Бяха се съюзили срещу нея. Дори Монти, който обикновено беше прекалено своеволен, за да разбере от нещо по-изтънчено от удар по главата. Би дала всичко на света, за да махне усмивката от лицето на Джордж, както и на Хен. Но се реши да каже предложението си — в края на краищата, идеята беше нейна.
— Имам едно предложение, което бихте могли да обсъдите — започна тя, като също гледаше Джордж в очите. — Тъй като сте седмина, може би трябва да използвате цифрата седем.
— Шестима сме — поправи я Зак.
— Не бива да забравяш Мадисън — напомни му тихо тя. — Джордж не го е забравил.
Думите й успяха да премахнат усмивката на Джордж, но Роуз не искаше да става така.
— Освен това мисля, че трябва да оградите в кръг цифрата седем. „Кръгът на седмината“ звучи добре. При това трудно би се променило на друг знак.
— Квадратът още по-трудно би се променил — подразни я Джордж.
— На мен ми харесва „Кръгът на седмината“ — обади се Монти.
— И все пак ми е интересно защо Роуз държи на кръг — каза Джордж.
— Има ли значение? — попита Монти.
— Да — настоя той.
Твърдо бе решил да изкопчи причината от нея. Добре де, ще му каже, макар че той ще съжалява.
— Според мен, кръгът най-добре ще отразява несломимата и несъкрушима обич, която свързва това семейство. Всеки път, когато го видите, ще знаете защо се трудите така усилено.
Изпита огромно неудобство. Не биваше да забравя, че мъжете не обичат да разкриват чувствата си, особено в присъствието на други мъже.
— Щом ще включваме Мадисън, трябва да включим и теб — обади се Зак, който единствен не разбра какво точно иска да каже Роуз. — Трябва да бъде „Кръгът на осмината“.
— Правилно, млади човече, очаква те блестяща кариера и красиви богати наследници — заяви радостно Роуз и едва се сдържа да не го прегърне. — Не може да го наречем „Кръгът на осмината“, макар че беше много мило от твоя страна да го предложиш. Само че ще трябва да го промените на „Кръгът на деветимата“, когато следващият от вас се ожени, после — „Кръгът на десетимата“ и така нататък. Не го ли направите, другите съпруги ще се обидят.
— Тя има право — съгласи се Джеф. — Аз съм за „Кръгът на седмината“.
Нямаше възражения.
— Кога успя да го измислиш? — попита я Джордж, като се мушна до нея в леглото.
Тя се притисна до него, сякаш цял ден бе чакала този миг.
— Преди няколко дни. Изведнъж ми хрумна, че няма да е зле ранчото да носи някакво име и веднага щом го измислих, се сетих, че то трябва да бъде и на знака.
— Имам предвид онова за кръга.
Роуз се поколеба, защото не искаше да разваля настроението му.
— От време на време на хората трябва да им се напомня за нещата, които са най-важни за тях. Особено на братята ти. Представи си целия свят, ограден с кръг — жените и децата в средата, а мъжете по края, готови да ги защитават — и така ще разбереш колко много разчитате един на друг.
Джордж притисна Роуз към себе си и я целуна по бузата.
— Много ти дължим.
Тя прилепи тяло до неговото и го целуна по устните.
— Всеки трябва да си плаща дълговете — каза тя, като обсипа лицето му с целувки.
— Да започвам ли отсега? — попита той и я целуна по врата.
— На това разчитам — отговори предизвикателно Роуз.
Момчетата чуха гласа на брат си откъм коридора, но сетне, след като настъпи тишина, решиха, че щетите не чак толкова сериозни.