— Не трябваше да наемам на работа Сайлъс. Никога не ми е харесвал.
— Не можеш да разбереш какви мисли се въртят в главата на един човек. Можеше да бъде и някой друг.
Джордж замълча за малко.
— Постъпил е глупаво, като е казал на Макклендън. По-добре да беше дошъл при мене. Онзи дъртак няма да дели с никого — включително и със синовете си. Ще убие Сайлъс, веднага щом докопа златото.
— Вярваш ли на приказките им — имам предвид дрънканиците за баща ти?
— И аз се канех да те попитам същото.
— Знам ли? Беше достатъчно безразсъден. Може и да е взел златото, ако му е скимнало, но се съмнявам, че би го направил заради семейството си.
Джордж се изсмя дрезгаво.
— Той никога не е правил нищо за семейството си.
Мълчаха известно време.
— Защо не ми каза, че си го познавал? — попита Джордж.
— Помоли ме да мълча, докато не попитате — отговори Соления. — Добави, че може да сте толкова сърдити, че да не искате да знаете нищо за него.
— Наистина му се сърдя, но се надявах, че ще науча нещо, което ще ми помогне да го разбера. Съмнявам се дали самият той е съзнавал защо прави някои неща. Вероятно се е оставял да го носи течението. И все пак мисля, че не е само това.
— Така е — потвърди Соления. — Той знаеше, че ужасно е объркал живота си и се ненавиждаше заради това, но стореното — сторено. И именно това го уби, в края на краищата, или го накара да се остави да го убият.
Джордж изсумтя презрително.
— Татко никога не би се оставил да го убият. Прекалено самолюбив беше.
— Напротив, мразеше се — възрази Соления. — Знаеше, че е провалил всичко, че ви е разочаровал и не можеше да се примири с тази мисъл.
Джордж изруга.
— Мислиш ли, че ще ти повярвам, след като така се отнесе с нас? А с майка ми?
— Боя се, че нямаше много добро мнение за жените — може би защото бяха твърде лесно достижими за него. Знам ли?
— Откъде научи всичко това?
— Бях подчинен на баща ти. Участвах в последния му патрул.
— Значи си един от онези, за които е бил като истински баща?
— Знам, че ти е тежко — отговори Соления.
— Повече от всичко друго, което направи този негодник. Някога бих дал дясната си ръка, само да се държеше като баща с мен.
— Той знаеше това.
— Тогава защо, по дяволите, не е предприел нещо?
— Не е могъл.
— Защото му е било по-приятно да се напива и да ходи по жени, отколкото да изведе детето си на разходка.
— Баща ти почти не говореше — продължи Соления. — Само слушаше. Но през нощта, преди да атакува войниците на Шърман, не можа да заспи. Мисля, че вече беше взел решение какво да направи. Аз седях до него и слушах. Той разказва цяла нощ.
— Обзалагам се, че е имал какво да каже. Не се учудвам, че или си нямал сили да се сражаваш на следващия ден, или ти е писнало от него.
— Той говори само за двама души — за Том Бланд и за теб.
Джордж очакваше всичко, но не и това.
— И какво каза?
— Че по отношение на двама ви е допуснал най-големите грешки в живота си. Нищо друго нямало значение.
— Дори и майка ли?
— Бил я предупредил, но тя не му повярвала.
— Какво й казал?
— Да не се омъжва за него, че е отвратителен и ще я съсипе.
— Това му предсказание се сбъдна. А какво извинение намери за убийството на Том Бланд?
— Никакво. Едновременно го мразел и обичал.
— Но в това няма никаква логика.
— В Том виждал всичко, което той не бил. Особено силно го намразил, когато вие сте се сближили с него. Всеки неуспех го карал да го ненавижда още по-силно.
— Или ти си луд, или баща ни. Не бях чувал подобни измишльотини.
— По-скоро Том полудявал, колкото повече баща ти искал да го съсипе. Съблазнил сестра му само за да го предизвика.
— И го убил, защото бил толкова добър, че не можел да го търпи повече жив?
— Мисля, че не е искал да се стига чак до там. Пиенето му помрачило разсъдъка.
— Нищо не го е объркало. Той си беше проклет до мозъка на костите.
— Не беше толкова лош, че да не изпитва угризения. Смотолеви нещо за Том, но не разбрах какво — предполагам, че само той е знаел за какво говори.
— Не мисля, че е изпитвал угризения за убийството на Том — троснато настоя Джордж, — но се радвам, че нещо го е измъчвало. Дано да е страдал поне наполовина колкото нас.
— Наистина страдаше, при това за теб.
Джордж не искаше да слуша повече. Бе приел факта, че баща му не е притежавал съвест. Не можеше да си позволи отново да се надява на обратното.
— Само не ми казвай, че е мислил за мен, след като толкова години не ми обръщаше внимание. Няма да ти повярвам.
— Не знам колко често се е сещал за теб, но се гордееше с теб. Това е една от причините, поради които момчетата с готовност му се изповядваха. Мислеха, че след като толкова много мисли за теб, ще прояви желание да изслуша и тях.