— Защо ще стреляте? — попита тя.
— Не можем да отвлечем вниманието им по друг начин.
Роуз не изглеждаше много уверена.
— Не ни чакайте, преди да се е мръкнало — рече Джордж.
— Внимавай.
Пещерата беше ниска и можеха да се придвижват само с пълзене, но Джордж успя да прегърне Роуз.
— Никога не съм имал причина да се връщам, но сега вече не е така. Бъди сигурна, че неколцина Макклендънови няма да ми сторят нищо.
Той я целуна силно.
— Вие със Зак подремнете. Така денят ще мине по-бързо.
— Какво смяташ да правиш?
— Не знам точно, но мисля да убедя стария, че идеята да дойдат тук не е добра.
— Как?
— Ще намеря начин.
И изчезна. Изпълзя от пещерата и повече не се видя.
Роуз започна да се безпокои. Джордж бе станал неузнаваем. Показа безсърдечие, което не бе забелязвала досега. Знаеше, че е решителен, но сега беше различно. Това я изплаши. Не й харесваше.
— Не може ли поне да гледаме какво става? — примоли се Зак.
Бяха прекарали дълъг, напрегнат и скучен ден, докато се криеха в пещерата и чакаха завръщането на Джордж. Роуз не мигна, но накара Зак да поспи и сега той преливаше от енергия, а тя едва държеше очите си отворени.
— Няма да ходиш навън — предупреди го тя. — Някой може да прескача потока. И говори по-тихо.
— Няма да ме хванат. Ти все не можеше да ме намериш — подразни я той. — Джордж също.
— Така е — призна Роуз, — но сега не играем на криеница. Ако онези хора те намерят, Джордж ще трябва да се предаде.
Зак кимна в знак на съгласие.
— Не искат да повярват, че няма злато. Ще ни убият всичките. Сега разбра ли?
Той кимна отново.
— Добре. Защо сега не ми разкажеш някоя приказка? Аз не мога да измислям повече, дори и да опреш пистолет до главата ми.
Роуз се стресна и се събуди. Беше заспала, докато Зак й разказваше за кучето, което Джордж ще му купи, след като продаде стадото. Зачуди се защо й е толкова топло и усети, че Зак я е завил с един юрган. Наистина беше много мил. Трябва да направи нещо специално за него, когато се върнат към нормалния живот. А сега по-добре да му даде нещо за ядене. Следобедът преваляше и в пещерата беше тъмно. Тя отвори очи, като очакваше, че Зак ще е до нея.
Нямаше го!
Прииска й се да го нашляпа, въпреки че страхът за живота му накара дъха й да секне. Може би е излязъл. Тя се запромъква през преплетените корени, като се проклинаше, че е заспала. Зак нямаше да изчезне, ако бе будна. Отвън нямаше никой. Зак бе изчезнал. Трябваше да го намери на всяка цена. Никога нямаше да си прости, ако нещо се случеше с него. Не искаше дори да си помисли как ще реагира Джордж. От начина, по който се държа сутринта, явно нямаше да се спре, докато и последният Макклендън не умреше. Това щеше да съсипе Джордж и всичките й мечти. Не биваше да го допуска.
Роуз се измъкна от пещерата и се ослуша. След няколко минути чу изстрели някъде далеч на запад. Значи Джордж и Соления бяха успели да отвлекат вниманието на Макклендън. Почувства се малко по-добре. Колкото по-малко от тях останеха живи, толкова повече намаляваше вероятността нещо лошо да се случи със Зак.
Роуз се върна в пещерата, взе една пушка, провери дали е заредена и отново излезе навън.
След половин час търсене не намери никаква следа от момченцето. И не видя никой от Макклендънови. Като че ли се бяха изпарили. Не смееше да се приближи до димящите останки от дома им — Макклендънови сигурно бяха там, — но не мислеше, че Зак е отишъл към къщата. Дали Зак вече не се бе върнал в пещерата?
Не успя обаче да стигне до потока. Едва бе изминала двадесетина ярда, когато старият Макклендън изскочи зад гърба й иззад един дебел дънер и измъкна пушката от ръцете й.
— Знаех си, че ще се върнеш в бърлогата си — ухили се той. — Познавам тези пещери. Крил съм се веднъж там от индианците. Предположих, че ще отидете там.
Безполезно беше да се съпротивлява. Беше възрастен, но същевременно поразително силен. Освен това щеше да я застреля, преди да е изминала и два ярда.
— Връщаме се да чакаме мъжа ти — каза Макклендън. — Сигурно скоро ще се появи.
Роуз знаеше, че не може да остави стареца да я завлече обратно в пещерата. Вкараше ли я вътре, Джордж нямаше да може да я спаси.
Започна да се съпротивлява, за да го забави, като усилено мислеше къде да застане, но не откри подходящо място. Скоро разбра, че ако ще прави нещо, трябва да действа бързо. Подложи крак и спъна Макклендън, като същевременно го ритна с всичка сила в слабините.