Не се наложи да търсят Зак, защото в същия миг дребна фигурка се стрелна от храстите, пресече потока и се хвърли в прегръдките на Джордж.
Преди той да успее да му се скара, Зак извика:
— Погледни, Джордж, доведох войската.
Той вдигна очи и видя един офицер, накичен с генералски ширит и дузина ленти, който се появи на кон от страничната пътека през храстите, следван от осемнадесет войника.
— Аз съм Фил Шеридан — представи се военният. — Можете ли да ми кажете къде да намеря Джордж Рандолф. Нося му документ за помилване.
ДВАДЕСЕТ И ТРЕТА ГЛАВА
Джордж гледаше втренчено димящите останки от дома им. Дебелите греди не бяха изгорели, но покривът го нямаше. Почти всичко вътре беше разрушено. Дъските бяха изкъртени от пода, шкафовете и бюфетите бяха строшени; съдовете — изпразнени; консервите и сандъците — отворени и захвърлени. На двора бяха изкопани толкова много дупки, че приличаше на къртичи град.
— Бяха разкопали дори гробовете на мисис Рандолф и на младия Алекс.
— Не можете да останете тук — рече Шеридан.
— Така е — съгласи се Джордж. — Ще се преместим в Остин.
Роуз го погледна.
— Ще накарам войниците си да претърсят развалините — предложи Шеридан. — Ще им намеря работа, докато чакат хората на Кортина. Не се притеснявайте за Макклендънови. И с този проблем ще се справим.
— Нали няма да се откажеш от това място? — обърна се Роуз към Джордж. — След като положи толкова усилия.
— Няма. Пък и трябва да ходим на парад — нали не си забравила? — усмихна се той.
Тя не си бе представяла досега, че една усмивка може да е толкова безрадостна, но се почувства горда с Джордж, изключително горда.
— Освен това ти не можеш да стоиш тук, докато строим нова къща — този път истински дом. Но ще ни отнеме доста време, защото трябва да бъде достатъчно голяма, за да побере поне половин дузина дребосъчета янки.
Роуз усети как сърцето й подскочи в гърдите.
— Сигурен ли си?
— Напълно. Очаквам с нетърпение да поема тази отговорност. Приемам с желание предизвикателството да ги уча да се справят с превратностите на живота. Копнея да разрешавам споровете им като истински Соломон. Ще бъда източник на мъдрост, извор на знания и съкровищница от съвети.
— Сигурен ли си, че говориш за деца? — попита Соления. — Каза го така, сякаш се готвиш да се кандидатираш за губернатор.
Роуз и Джордж се засмяха.
— Знаеш, че не мога да остана в Остин след парада — обърна се Роуз към Джордж. — Няма смисъл да спорим. Една разумна жена не би живяла другаде, докато съпругът й строи дом за нея.
— Но къде ще живееш?
— При теб — навън или в пещерата. Няма значение къде, но няма да стоя в Остин.
— Може би трябва да обмисля по-внимателно идеята с децата — каза Джордж, като се мъчеше да остане сериозен. — Не знам дали ще се оправя с няколко упорити като теб момичета.
Роуз се трогна.
— Нали не го правиш само заради мен? — попита тя.
— Разбира се, че го правя за теб. Децата ще бъдат подарък за теб заради онова, което си и ще бъдеш за мен. Но те ще бъдат подарък и за мен. Те ще бъдат вярата ми в бъдещето, в мен самия, победата ми над миналото. Нямаше да постигна нищо без теб.
— За бивш войник проявяваш прекалено много емоции — отбеляза Шеридан.
— Така е — съгласи се ухилен Соления. — Добре, че не отиде пак в армията.
— Пак ли? — учуди се генерал Шеридан и изгледа проницателно Джордж.
— Да. Преди известно време възнамерявах да отида на Запад и да се бия с индианците.
— Мислиш ли, че ще го направи?
— Всеки, който може сам да се противопостави на четиридесет души, би станал полковник за нула време. А ако Грант се заинтересува от него, да не ти казвам каква кариера ще направи — каза Шеридан на Соления.
— Мисля, че това вече не го интересува — отговори той, като гледаше как Джордж и Роуз вървят ръка за ръка към дъба, под който се намираха двата гроба. — Сега мисли за деца. А Роуз е единственият генерал, на чиито заповеди ще се подчини.
БЕЛЕЖКА НА АВТОРА
Периодът на преобразуванията след Гражданската война е бил наистина осъдителен заключителен акорд на най-кръвопролитната и трагична война в американската история. Най-голямото нещастие обаче е не фактът, че тя се е състояла, а че е продължила прекалено дълго. В Тексас хората сами раздавали правосъдие девет дълги години след това.
На 19 юни 1865 г. генерал Гордън Грейнджър пристигнал в Тексас и обявил военно положение в щата. По-голямата част от войската била разположена в крайбрежните градове, където създала проблеми на местното население. След като гарнизон от чернокожи тероризирал Виктория, белите офицери отказали да предадат войниците от Съюзническата армия в местните затвори. Войсково подразделение от чернокожи изгорило до основи град Бренам, но нито един войник не бил осъден или заплашен. Други части нападнали Браунсвил със същата безнаказаност.