— В такъв случай нашето семейство ще трябва да придобива навици.
— Изгарям от нетърпение да ги видя.
Не отстъпваше. Винаги беше подготвена за неприятности, но той не можеше да я вини за това.
Роуз сложи маслото на масата, пропъди една муха, която прояви интерес към печеното, изправи се, оправи роклята си и прибра една непослушна къдрица зад ухото си.
— Всичко е готово. Можеш да ги извикаш.
ЧЕТВЪРТА ГЛАВА
Влязоха като осъдени.
Бяха се измили и преоблекли, но Роуз забеляза, че ризите им не са нито чисти, нито нови. Те се приближиха до местата си и зачакаха тя да седне, но не я гледаха гневно — изобщо не я поглеждаха. Роуз седна, но погледна за втори път лицата им, а столът й изскърца сърдито върху още влажния под.
— Мисля, че ще е по-добре, ако вечерям по-късно.
— А, не, няма да стане — избухна Монти и цялата му скованост се изпари. — Ти вдигна цялата тази врява да се измием и преоблечем. Щом ние ще се чувстваме неудобно, ти също ще се чувстваш така.
— Не съм имала намерение да карам някого да се чувства неудобно — опита се да обясни Роуз. — Прието е джентълмените да имат добри обноски на масата. Ако продължавате да се храните както преди малко, никой няма да повярва, че сте възпитани правилно.
— Спала ли си поне една нощ в шубраците? — поиска да узнае Монти. — Виждала ли си хората на Кортина да се приближават? Виждала ли си приятелите ти да падат мъртви от седлото и да тъпчат телата им, така че да не можеш да ги познаеш? — Той крещеше, но това на намаляваше сериозността на въпросите му.
— Не.
— Джентълмените не живеят така. Само животните. Не е лесно да се променим, само защото ти си дошла тук.
Дори и изражението на Джордж се промени. Сигурно беше виждал много по-ужасяващи и брутални сцени по време на войната. Ала той успя да се овладее, когато се приближи до масата. Но Роуз не можеше да каже това на едно момче, което се е сражавало срещу безмилостни, зли хора от дванадесетгодишна възраст.
— Убеден съм, че не е необходимо да описвате дословно на мис Торнтън какво означава да се живее в Южен Тексас — намеси се Джордж, — но мъжете трябва да забравят за поведението си на бойното поле, когато се приберат у дома. Правят го от векове.
— Да не сме искали да убиваме онези нещастни фермери… — започна Джеф.
— Млъкни, двуличник такъв! — избухна Монти. — Ако ти се беше наложило да пълзиш по корем в храсталаците, или да преплуваш гъмжащ от гадини поток, за да се спасиш да не те убият точно онези нещастни фермери, щеше да пееш друга песен.
— Достатъчно — рече Джордж.
— Да не би да искаш да слушаш блеенето му?
— Не, но мисля, че мис Торнтън не иска да слуша.
— По-добре да слуша.
— Нашите пушки е единственото нещо, което ще я пази да спи спокойно.
— Са — поправи го Джеф.
Монти хвърли млякото през масата. Целеше се в главата на Джеф, но брат му се наведе и чашата се разби в стената. Парчетата паднаха в сандъка за дърва и се разпиляха под печката.
— Ако не затвориш устата на този негодник, аз ще му я затворя.
— Джеф, казах ти да не поправяш момчетата.
— Не мога да ги слушам, как говорят като невежи тъпанари.
— Тогава не слушай. След като баща ни е преценил, че образованието не е толкова важно за тях и не се е погрижил за това, ти не се бъркай. Какво мислиш са изпитвали, като знаеха, че ние имаме специални домашни учители, а те нямаха? — Джордж погледна многозначително Роуз.
Тя разбра, че той предупреждава Джеф да не изкарва кирливите ризи на семейството пред нея.
— Монти, извини се на мис Торнтън.
Роуз се стресна и хвърли на Джордж негодуващ поглед. Не искаше да участва в разправията.
— Проклет да бъда, ако го направя! — изруга Монти. — Нека Джеф се извини.
— Извини се, или излез. Вече съсипахме първата й вечеря. Непростимо е, ако съсипем и втората.
— Върви по дяволите! — изкрещя Монти и изскочи от стаята.
Хен се надигна от стола си и вторачи разярен леден поглед в Джеф.
Джордж му направи знак да седне на мястото си.
— Джеф, ако не можеш да оставиш Монти на мира по време на вечеря, ще се наложи да се храниш по друго време. Може и да не ти харесва начина, по който близнаците се грижеха за майка ни или за това място, но нямаш право да се оплакваш. Ти не си бил тук.
— Разбира се, нищо особено не правех, само защищавах страната си и си изгубих ръката — заяви Джеф разярен.
Роуз не знаеше на кого да съчувства повече. Близнаците сигурно са се чувствали ужасно, непрекъснато измъчвани от мисълта за малоценност, но това не беше нищо в сравнение със загубата на Джеф.