Монти скочи върху брат си и двамата се сборичкаха на пода. Джордж едва успя да вземе огледалото.
— Тейлър, тъй като ти и Зак не се бръснете, можете да се облечете и да помогнете на мис Торнтън.
— Аз имам брада — рече Тейлър. — И аз трябва да се избръсна.
Джордж протегна ръка, за да попречи на Джеф да произнесе думите, които се канеше.
— Добре, излиза, че само Зак ще помага на Роуз. Тейлър и аз ще използваме един леген.
— Няма да отида там самичък — заяви Зак.
— Ако разтървеш Монти и Хен, можеш да използваш моя леген — рече Джеф.
Зак погледна боричкащите се на пода момчета. Те бяха доста по-едри от него и много по-силни. Преди Джордж да успее да го спре, Зак грабна ведрото със студената вода и го изля върху главите им.
Грубиянски викове отекнаха из стаята.
— Донеси още вода, преди да са те разкъсали на парчета — нареди Джордж, като едва се удържаше да не прихне. — И потърси някое друго огледало. Не можем всички едновременно да се гледаме в едно.
— Ти го накара да го направи — каза Монти на Джеф.
— Джеф не е виновен — намеси се Джордж. — Зак би сторил какво ли не, за да остане с нас. И още — иска да се отнасяме с него като с мъж.
— Не си е направил добре сметката — рече Монти. — Аз нямам нищо против да помогна в приготвянето на закуската.
— Мислиш ли, че тя ще те иска? — запита Джордж. — Снощи й причини доста неприятности.
— Мисля, че не й пукаше.
— Ами — възрази Джеф. — Жените са крехки. Те не могат да изтърпят неща, които мъжете дори не забелязват.
— Не всяка е толкова крехка — рече Джордж, като се опасяваше, че ще изтръгне от Монти зле подбран отговор. — Според мен мис Торнтън умее да се грижи за себе си.
— Има само още едно огледало — съобщи Зак, като влезе в стаята и тръшна вратата под носа на кучетата, които се канеха да го последват. — Нейно е и каза, че не го предава.
— Не се казва „предава“ — поправи го Джеф.
— Роуз не ме поправя, а знае много повече от теб — сопна се на брат си Зак.
— Как така не те поправя? — учуди се Джордж.
По изражението на Зак пролича, че е говорил прекалено много.
— Вчера беше, след като вие излязохте. Заявих, че не ми харесва, дето Джеф непрекъснато ме поправя и тя обеща никога вече да не ме поправя — обърна се той към Джеф. — Казах някои направо ужасни неща само за да видя дали ще удържи на обещанието си и тя удържа.
— Роуз винаги удържа на думата си — рече Джордж по-скоро на себе си, отколкото на братята си. — Изглежда жена с чисти идеали и силен характер.
— Ние искахме някой само да готви и да чисти — отбеляза Джеф.
— Вероятно един ден ще се радваме, че сме получили нещо повече — отговори Джордж.
— Кое те кара да мислиш така?
— Не знам. Чувствам го.
— Престанете да дрънкате, а се бръснете — прекъсна ги Монти. — Умирам от глад и се обзалагам, че тя няма да пусне никой в кухнята, ако не е избръснат гладко като бебешко дупе.
— И да си облечете чисти ризи — напомни им Зак.
— Нямаме чисти — изтъкна Хен.
— Облечете си онези, с които бяхте снощи — посъветва ги Джордж. — Няма да е лошо.
— А довечера и утре вечер? — попита Хен.
— За това ще мислим по-късно.
— Не беше необходимо да се притесняваме за бръснене и чисти ризи, докато готвех аз — отбеляза Тейлър.
— Само се притеснявахме да не пукнем — озъби се Монти.
— Оценяваме старанието ти — каза Джордж, като се надяваше, че Тейлър действително му вярва, — но трябва да признаеш, че Роуз е много по-добра готвачка.
— И е по-хубава — добави Монти, комуто явно доставяше удоволствие да дразни по-малкия си брат.
— Всички вън — нареди Джордж. — Няма да отлагам закуската си, ако смятате да се сбивате.
— Среши си косата, Зак — каза Джеф. — Тя няма да те търпи на масата с този вид на настръхнал от ужас рис.
— Не ме е страх от рисове.
— Стига сте се заяждали — намеси се Джордж. — Гладен съм.
Шестимата се изнизаха през вратата и след малко видяха Роуз да нарежда дърва за огън под казана за пране.
— Преди да седнете на масата, искам да напълните този казан с вода. И искам да сложите вътре всичко, освен дрехите на гърба си.
— По дяволите! — изруга Монти.
ПЕТА ГЛАВА
— Не може ли след закуска? — попита Джордж. Беше гладен не по-малко от Монти и заповедта да напълнят с вода казана за прането и да донесат всичките си дрехи, преди да се нахранят, го ядоса.
— Помислих си го — отговори Роуз, — но как да ги задържа, след като се нахранят?
— Можеше да ги попиташ.
— Можех — призна Роуз, — но така е по-лесно.
— Да не би да я оставиш да и се размине? — поиска да разбере Монти.