Джордж щеше да бъде точно такъв баща. Той забравяше за вътрешното си безпокойство само когато се занимаваше с проблемите на братята си. Не го съзнаваше, но семейството беше единственото му спасение. Роуз се чудеше как да му го каже. Но се съмняваше, че ще й повярва, дори и да му го кажеше.
Чудеше се дали момчетата имаха представа, колко много означаваха те за него. Вероятно не. Изглеждаха прекалено заети със собствените си ядове. Само Джордж беше в състояние да забрави за грижите си и да се съсредоточи върху проблемите на другите.
Ах, защо не съсредоточи вниманието си върху мен.
Опитала се бе да не мисли за това. Излишна загуба на време. Тя се бе обвързала със семейството му поради нуждата, която изпитваха един от друг. Не трябваше да допуска грешката да си въобразява, че може да остане при тях по други причини. Но каква болка само й причиняваше мисълта, че той се интересува от нея единствено, защото работи за него.
Щом не можеш да понесеш това, кажи му да те върне в Остин. Но преди да го сториш, си припомни, че колкото и лошо да се държат, това е нищо в сравнение с Остин.
Само че тя искаше повече. Чудеше се дали някой щеше да я погледне с онази обич и загриженост, която се четеше в очите на Джордж, когато погледнеше братята си. Чудеше се дали някой би се отказал от нещо, което силно желаеше, или поне от част от него, заради нея.
Не и в Тексас. Не и там, където тя винаги щеше да бъде онази проклета янки.
— Много си досадна, но готвиш добре — каза Монти, като лапаше закуската толкова въодушевено, че Джордж трябваше да му напомни да внимава за обноските си.
— Затова не трябва да готви толкова вкусно — отговори той с пълна уста. — Никога не съм мислил, че яденето може да бъде такова удоволствие.
— Ако се тъпчеш така всеки ден, конят ти скоро ще откаже да те носи — рече Джеф.
— По дяволите, бих вървял пеша до Рио Гранде, за да ям такава храна.
— А ти, Хен?
— Храната е хубава, но не бих отишъл пеша толкова далече. Ще ми излязат мазоли, големи колкото яйца на опосум.
— Нали знаеш, че не съществува такова нещо — каза Зак.
— Разбира се, че знам, но може би Роуз не знае. Канех се да я помоля утре да ни изпържи омлет от яйца на опосум, а ти развали номера.
Зак се засмя весело.
— Дори и едно градско момиче знае, че опосумът не снася яйца. А ти знаеш ли, Роуз?
— Мис Торнтън, млади човече — поправи го Джордж.
— По-лесно за всички ще е да ме наричат Роуз — рече тя. — И… да, знам, че опосумът не снася яйца. А ти знаеш ли, че любимата храна на мечката е свинското?
— Нещо ме занасяш.
— Съвсем не — увери го Роуз. — Изяж си закуската. Ако се наложи да я изхвърля, мечките ще бъдат тук още преди да е дошло време за вечеря.
— Тук не съм виждал мечки.
— Не ти и трябва да виждаш мечка, която яде свинско. Те обичат да хрускат момченца.
— Пак ме занасяш — оплака се Зак.
— Малко. Но ще сключим с теб една сделка. Ти ще ми кажеш кога Хен се занася с мен, а аз вече няма да ти разказвам небивалици.
— Хен няма да го направи, но Монти ще го направи.
— Тогава да се съюзим срещу Монти.
— Ако продължаваш да готвиш така, можеш да правиш каквото искаш — рече Монти, като пъхна последното парче бисквита в устата си, преглътна и последната капка мляко и се надигна от мястото си. — В седем ще се върна гладен като мечка.
— Забрави да помолиш да те извини — изчурулика Зак.
— Кравешка фъшкия — измърмори под носа си Монти, докато сядаше отново. — Може ли да ме извиниш, мис?
— Да. А „Роуз“ би било още по-добре.
— И аз трябва да ставам — надигна се Хен. — Не мога да оставя Монти сам срещу всички онези конекрадци.
— Онези Макклендън постоянно се опитват да изхранват семействата си, като крадат нашите крави — обясни Джеф.
— Имате ли някакви по-специални желания за вечеря? — попита бързо Роуз, като видя, че двамата близнаци поглеждат към Джеф свирепо.
— Пуйка — обяви Монти. — Знам едни дъбове край реката, където живеят сума ти пуйки.
— Ако довечера донесеш няколко, за утре сутринта ви обещавам печена пуйка.
— По дяволите, може и да не си толкова лоша, в края на краищата.
— Видя ли, че не е трудно човек да се спогажда с нас?
— Само докато ви тъпча с храна.
— Ако искаш, направи списък на продуктите, които ще ти бъдат необходими — обърна се Джордж към Роуз. — Монти не може да носи пуйки всяка вечер. Следващата седмица ще изпратя някого в града. Джеф, искам да поговоря с теб — той отново се обърна към Роуз. — Зак и Тейлър ще останат и ще ти помогнат за прането.
— Няма да мъкна вода като някое бебе — избухна Тейлър.