— Ти се занимаваш с домашната работа от години — каза Джеф. — Какво разбираш от яздене и стрелба?
— Много повече, отколкото ти си научил в онзи североамерикански затвор — озъби се в отговор Тейлър.
Джеф пребледня като смъртник.
Монти и Хен тихо се измъкнаха.
— Необходим ми е само един помощник — обади се Роуз. — Зак ще свърши работа.
— Защо все аз? — проплака той.
— Защото трябва да измислим някакъв номер на Хен заради яйцата на опосума — каза Роуз, — а не можем да го направим, ако теб те няма целия ден. Освен това, аз нямам представа от живота на открито. Трябва да науча много неща. Току виж съм се опитала да издоя бика.
Зак реагира на думите на Роуз с презрение.
— Нали няма да стоя в къщи всеки ден? — обърна се той към Джордж.
— Не.
— Добре. И въпреки това тази работа не ми харесва.
— Тейлър, ти и Джеф оседлайте конете. Идвам веднага, след като поговоря с мис Торнтън.
— Да ти оседлая ли коня? — попита Зак.
— Но ти не можеш… — започна Джеф.
— Разбира се — отговори Джордж. — Само не оседлавай онзи, буйния. След случилото се вчера, той вероятно само чака удобен случай да ме захапе за крака.
— Кой ще стигне пръв до оградата — викна Зак и хукна навън. Тейлър се стрелна по петите му.
— По-добре ги дръж под око, Джеф.
— Защо? Те няма да ме слушат за нищо.
— Наблюдавай ги отблизо. Създаваш неприятности само като си отвориш устата.
— Знам, че го прави несъзнателно — каза Роуз, след като Джеф излезе, — но като че ли търси онова, което ще ги засегне най-много.
Джордж се намръщи и тя прехапа език. Пак забрави, че не бива да говори толкова откровено. И без това все ги командваше, все им нареждаше какво да правят. Никой не обича непознат човек да критикува братята му, дори и да има основание.
— Не се ли чувстваш добре близо до него?
— Да, но не заради ръката му. Ти обичаш братята си дори когато не одобряваш поведението им или си им ядосан. А с Джеф не е така.
Отново допусна грешка. Ще се научи ли някога да не избъбря всичко, което мисли?
— Грешиш. Джеф държи на семейството повече от мен. Всъщност аз нямаше да се върна тук, ако не беше той.
— А къде щеше да отидеш?
— Щях да се запиша в армията и щях да се бия срещу индианците.
Роуз остана толкова изумена от думите му, че не знаеше какво да каже.
— Но това означава, че ще бъдеш в Съюзническата армия — тя не можеше да повярва, че той би направил такова нещо, след като четири години се бе сражавал в Конфедералната армия.
— Армията на Съединените щати — поправи я Джордж. — Винаги съм мечтал за военна кариера. И мисля отново да постъпя в армията, ако се махна оттук.
— Няма ли да ти бъде трудно да издържаш жена и семейство при това положение?
— Нямам намерение да се женя и да създавам семейство.
Все едно й изкара въздуха с юмручен удар. Мислите му бяха заети изключително със семейството му. Съвсем естествено беше да иска да създаде собствено семейство.
— Мислех си само… С толкова много братя… Поел си такава отговорност…
— Именно затова не искам семейство — рече Джордж. — Съзнавам какво бреме бяхме за родителите ни. И за какво? Седмина сина, които не могат да се понасят. Това изобщо не ме привлича.
— Но защо избра армията? — попита Роуз, неспособна да възприеме нито думите, нито съкрушителното им значение.
— Това е работата, за която ме бива. Освен това ми позволява да правя, каквото поискам.
— Но няма ли да ти липсва семейната обич и приятелството?
— Ти не си била в армията и не знаеш, че сраженията създават изключителни приятелства между мъжете. Там поверяваш живота си на някои приятел, защото знаеш, че и той ще даде живота си за тебе. Тези чувства са силни като чувствата между мъж и жена, но не те задушават. Съпругата и децата се държат здраво за теб и изсмукват силите ти. Те се хранят от теб както животно с жертвата си. А мъжете не го правят.
Зак дотърча с коня му.
— Добре ли го оседлах? — попита той с блеснали от вълнение очи.
— Отлично — отговори Джордж, като не спомена за един хлабав ремък и за гънките по покривалото на седлото.
— Хен му сложи юздата, но останалото направих аз.
— Явно трябва да дам кон и на теб.
— Наистина ли?
Момчето толкова се развълнува, че пусна юздите и се хвърли в обятията на Джордж. Хен се възползва от възможността и затегна ремъка. А Роуз си помисли, че Джордж ще спре точно зад първия храст и ще оправи покривалото на седлото.
— Веднага щом ни се удаде сгоден случай и ще подгоним мустанги. Монти каза, че видял голямо стадо от другата страна на реката.
— Може ли и аз да дойда с вас? Искам сам да си избера кон.