Роуз застана в средата на стаята, въпреки че имаше чувството, че нарушава някаква неписана забрана. Всичко бе покрито с прах и фин тексаски пясък. Момчетата сигурно не бяха влизали тук, откакто бе починала майка им. Тя си помисли, че това е един вид светилище или само част от живота им, която бяха запазили непокътната. Не трябваше да разпитва Джордж. Ако искаше, той сам щеше да й каже.
Мина й през ума, че това би могло да бъде нейната стая, но знаеше, че никога няма да спи тука. Стаята щеше да си остане затворена като паметник на всичко, което се е провалило в миналото на семейство Рандолф.
— На хоризонта се виеше тънка струя дим.
— Мислех, че е свършила с прането отдавна — отбеляза Хен.
— Вероятно не е имала време, защото е гледала Зак — рече Джеф.
— Имахме доста мръсни дрехи — изтъкна Джордж.
— Ако ни чака да ги прострем вместо нея, аз се махам — заяви Монти.
— Господи — възкликна Джордж. — Та ние нямаме въже за пране. Не може да е изсушила всичко.
— Исусе Христе! Това означава, че всичко, което притежавам, е мокро — изстена Монти. — Какво ще облека?
— Какво им има на дрехите, с които си облечен сега? — попита Джеф. — Носил си ги само една седмица.
— Я млъквай — изръмжа Монти. — Ти да не би да миришеш по-добре.
— Ако вие двамата започнете да се карате отново, ще стоите навън, докато се сдобрите — каза Джордж. — Стига ми толкова за днес.
— На мене също — добави Тейлър. — По-лоши сте и от момичетата.
Монти насочи коня си към Тейлър, но момчето вече отиваше към ограденото място за добитъка.
— Няма да има караници, ако Джеф остави на мира Монти — рече Хен.
— Не бих го закачал, ако мислеше, преди да си отвори устата — възпротиви се Джеф.
— Трябваше да останеш във Вирджиния — рече Хен с блеснали от гняв очи. — Мисля, че Тексас никога няма да ти хареса. А и той няма да те хареса.
Той пришпори коня си и се понесе в галоп след Монти и Тейлър.
Джеф и Джордж яздиха мълчаливо около минута.
— Ти съгласен ли си с тях? — троснато попита Джеф.
— По дяволите, Джеф, кога ще престанеш да отравяш всичко, което кажеш? Момчетата са убедени, че ги мразиш.
— Нямаше да говоря така, ако не ме интересуваха. Би трябвало да го знаят.
— Но не го знаят. Дори и Роуз го забеляза.
Изведнъж Джеф се смути и се скова. Джордж разбра, че е допуснал грешка, като е намесил Роуз в спора.
— Можеш да се пъчиш като крастава жаба, колкото си искаш, но ако някой непознат те види само веднъж, отстрани изглежда много по-неприятно, отколкото си мислиш — продължи Джордж.
— Нямам намерение тя да ми бъде съдник.
— Нито пък аз или момчетата.
— Нямах предвид…
— Не ти е било лесно, Джеф, никой не го отрича, но си жив. Можеш да вървиш. Има стотици хиляди мъже, които биха се считали за щастливци, ако можеха да го правят.
Но сърдитият, мълчалив Джеф скоро престана да занимава мислите на Джордж. Докато яздеше през двора, той видя, че Монти и Тейлър яростно крещят на Роуз. Хен и Зак явно също бяха срещу нея. Той въздъхна ядосан и пришпори коня си.
ШЕСТА ГЛАВА
— Трябва да се отървеш от нея! — изкрещя Монти.
— Тя е луда! — добави Тейлър.
— Направих, каквото ми каза, попитах ги — обърна се Роуз към Джордж, — но нищо не излезе.
— Как ли пък не — избухна Монти.
— Какво ги попита? — поиска да разбере Джордж.
— Тя иска да се изкъпят и да си облекат чисти дрехи преди вечерята — съобщи Зак. — И ти трябва да ги накараш да го направят. Мене вече ме накара.
Колкото и да беше ядосан, Джордж не можа да не се усмихне на възмущението на Зак. Малкият никога нямаше да му прости, ако останеше единственият, които се е изкъпал.
— Ваната вече е пълна с гореща вода — рече Роуз, — и има още достатъчно в легените за миене. Дрехите ви са сгънати на леглата.
— А къде ги простря да съхнат? — запита Джордж.
— Зак намери парче тел. Опънахме я между две дървета, но прането щеше да изсъхне по-бързо, ако имаше слънце.
Тази жена явно беше гениална. Вярно обичаше да командва, но можеше да се разчита на нея да свърши работа без излишно суетене и отегчение.
Не бе като майка им. С нея почти всичко придобиваше измеренията на криза. Необходима й беше помощ дори за да реши какво да облече. Мисълта за майка му го накара да се почувства виновен, че не е бил у дома да се грижи за нея или да поеме от близнаците известна част от отговорността, която сигурно е била прекалено тежка за крехките им плещи.