— Трябва ли наистина да се къпем? — попита Тейлър, като откъсна Джордж от мислите му и го върна към действителността.
— Аз ще се изкъпя — отговори Джордж. — Като си спомня само колко пъти по време на войната бих дал почти всичко за една хубава баня! Не мога да устоя на изкушението да се изкъпя в горещата вода, особено когато тя вече чака в стаята ми.
— По дяволите! — изруга Тейлър, като очевидно прие желанието на Джордж да се изкъпе и за свое.
— Почакай малко — рече Монти и тръгна към кухнята. Върна се след минута, изненадан и възмутен. — Не си приготвила вечерята. Наистина имаш намерение да ни умориш от глад, ако не се изкъпем.
— Ако я бях приготвила толкова рано, щеше да изстине преди всички да са се изкъпали — обясни Роуз.
— Не, нямаше да изстине, защото аз щях да ям сега.
Джордж видя, че изразът „Нали ти казах“ е изписан на лицето на Роуз.
— Аз ще се изкъпя пръв — заяви Хен и перна другия близнак да се отправи към къщата без повече коментар.
— Аз съм след теб — извика Тейлър, очевидно примирен с неизбежното. — Преди водата да е станала много мръсна.
Джордж едва не прихна да се смее: едно толкова мръсно момче като Тейлър се притеснява, че водата може да е мръсна.
— А ти? — запита Монти.
— Какво аз? — попита в отговор Роуз.
— И ти трябва да се изкъпеш.
— Аз ще се изкъпя в кухнята, след като почистя.
— А ние откъде да знаем, че наистина ще се изкъпеш? Никой няма да те види.
— Щом казва, значи ще го направи — намеси се Джордж, ядосан, че той я дразни.
Поне така си мислеше. Изглеждаше истински ядосан, отмъстителен, но в края на краищата, Монти не обичаше да го принуждават да прави нещо, което не желае.
— Мисля, че един от нас трябва да се увери, че ще се изкъпеш — продължи Монти.
— Не ставай глупав — скара му се Джордж.
— Ще я гледаме един по един. Аз ще бъда пръв. Задължението няма да е от неприятните — Монти улови Роуз за ръката. — Хайде. Да свършим тази работа.
Тя се задърпа, но той беше по-силен. Помъкна я към къщата.
— Мисля, че на Роуз това никак не й е забавно — каза Джордж, като се учуди, че едва сдържа гнева си.
— На мен пък ми е забавно — отвърна Монти.
— Пусни я. В договора й не пише, че трябва да се къпе.
— А трябва — възрази той, като не я пускаше.
— Може би трябва да се изкъпеш след Хен — предложи Джордж, а спокойният му глас контрастираше със строгите му абаносови очи.
— Ти ли ще ме накараш? — попита Монти.
— Изобщо не ме интересува дали ще се къпеш, или не — отговори Джордж, — но се страхувам, че трябва да пуснеш Роуз.
— А ако не я пусна?
— Не ставай глупав. Може да негодуваш срещу мен колкото си искаш, но не бива да се отнасяш така с жените. В това семейство вече са се отнасяли достатъчно зле с тях.
Монти пусна Роуз, като изруга, хвърли яростен поглед на Джордж и закрачи към къщата.
— Аз ще бъда следващият — настоя Тейлър, толкова загрижен да запази реда си, колкото преди няколко минути упорстваше да не се къпе.
Монти го избута настрана.
— Ще изхвърлим водата след Монти — каза Джордж — Защо не видите дали Зак няма нужда от помощ при доенето, или събирането на яйцата? Може да попитате Роуз дали не й трябва нещо от градината.
— Това не е мое задължение.
— Направи го, или утре ще стоиш вкъщи — озъби се Джордж.
По-малките момчета се отдалечиха, като Тейлър се оплакваше на висок глас, а Зак ликуваше победоносно. Джеф се понесе към оградата за добитъка.
— Ти наистина притежаваш таланта да преобръщаш всичко с краката нагоре — отбеляза Джордж. Гневът му към Монти го накара да говори остро на Роуз.
— Но аз ги попитах — защити се Роуз.
— Знам — отговори Джордж, разстроен, че си го изкарва на нея. Но още повече го разстройваше подозрението, че се бе ядосал на Монти не защото се държа грубо, а защото бе заплашил Роуз. Беше готов да се сбие със собствения си брат. Не желаеше да изпитва такива силни чувства към когото и да е, особено към нея.
— Много усилено работиш, откакто си тук. Сигурно си изтощена.
— Малко съм изморена.
— Защо не си починеш утре?
— Да не искаш Тейлър да готви?
Би се заклел, че видя дяволити пламъчета в очите й.
— Нямах предвид готвенето.
— Мислиш, че това не е работа ли?
Сега пък тя го дразнеше.
— Предполагам, че не се изразих правилно. Защо не вземеш книга и не седнеш под някое дърво? Ще оставя момчетата тук и те ще свършат работата.