— Ако бяхме помагали повече на майка си, тя може би нямаше да умре — отбеляза Хен, като мина покрай тях.
— Да бъда проклет, дважди проклет — измърмори Монти.
Точно в този миг се появи Джордж, метнал дюшека си през рамо. Монти го погледна и се ухили до уши.
— По дяволите, Роуз, пак ме надхитри. Промъкна се покрай левия ми фланг и показа маршрута на цялата колона, без дори да се усетя. Май трябваше да ти донеса една дузина пуйки, а не само три.
Той отиде до коня си и отвърза от седлото трите големи птици, които бе застрелял сутринта след нощната си смяна.
— Три са напълно достатъчни — каза Роуз, учудена от успеха си с Монти. — Друг път ще ми донесеш повече.
— Като нищо — отговори той и окачи пуйките на един гвоздей близо до покрива, за да не ги стигат кучетата.
— Добре, негодници — обърна се Джордж към Тейлър и Зак. — Ако искате помощ за дюшеците, по-добре се размърдайте.
— Но, Джордж… — започна Тейлър.
— Откажи се — намеси се Монти. — Ще претърпиш пълно поражение. Победени сме от по-силния.
— Тя не ми прилича на мъж — рече натъртено Зак.
— Именно затова сме победени — отговори Монти, като погледна с любопитно пламъче в очите първо Джордж, после Хен. — Допуснах грешка, като пренебрегнах най-силното й оръжие.
— Какви ги дрънкаш? — попита Тейлър.
Монти прегърна брат си през раменете.
— Струва ми се, че сериозно пренебрегнахме образованието ти, момчето ми. По-добре да яздиш с мен днес.
— Няма да е лошо да дойде с мен — каза Джордж. — Съмнявам се дали познанията му ще се обогатят много от онова, което ти ще му кажеш.
— Зак, сложи чаршафите в казана за пране — рече Роуз. — Тейлър, ти простри одеялата. Като свършите, ще съм сложила закуската на масата.
— Не мога да си донеса дюшека и чаршафите — каза Джеф, като показа осакатената си ръка на Роуз.
Тя разбра, че по този начин той изразява протеста си срещу победата й, а не срещу недъга си.
— Сигурна съм, че можеш да го направиш, ако решиш — съвсем спокойно наруши Роуз създалото се неудобно мълчание. — Но можеш да ми донесеш вода от кладенеца, ако искаш. Ще ми трябва още вода, за да измия пода.
Джордж не очакваше, че тя ще се противопостави на Джеф по този начин или че ще разбере какво иска да каже, фактът, че така умело се справи с неговото негодувание, засили уважението му към нея.
— Хайде — обърна се Джордж към Джеф. — Колкото по-бързо донесем водата, толкова по-скоро ще ядем.
Веднага щом се отдалечиха дотолкова, че другите да не могат да ги чуят, Джордж каза сърдито на брат си:
— Мисля, че е време да решиш какво искаш. Казвам ти да започнеш да се приобщаваш към семейството, а не да го разединяваш. А докато Роуз работи за семейството, имам предвид да се държиш добре и с нея.
— Предполагам, че ще поискаш да се махна, ако откажа.
Джордж изруга ядосано.
— Не искам такова нещо. Този дом е и твой.
— Той никога няма да бъде мой дом. Трябва да се върнем във Вирджиния. Можем да си вземем Ашбърн, ако се опитаме.
— За какво ни е? Къщата е почти развалина. Земята е опустошена от войната до такава степен, че се съмнявам дали са останали хамбар, ограда или някое дърво. Сега тук е нашият дом. Трябва да го приемеш.
— Не мога.
— Сам си създаваш проблеми, Джеф. Хайде. Роуз чака за водата.
— Ще ми трябва помощник за тежката работа тук — оповести Роуз. Мъжете почти бяха свършили със закуската. Бяха се натъпкали с шунка, сос, овесени ядки и мляко. Бяха прекалено доволни, за да се ядосват. Все още поне.
— Каква работа? — попита Зак, а в очите му се четеше опасение.
— Някой трябва да направи курник за кокошките. Чудя се как още койотите не са ги изяли.
— Щяха да ги изядат, ако не ги пазеха кучетата — рече Монти.
— Освен това трябва да се прекопае градината — продължи Роуз. — Има достатъчно време, за да се засадят царевица, картофи, фасул, грах, тикви, ягоди…
— Мразя тикви — уведоми я Зак.
— … домати, и тиквички. Искам да ми наберете плодове и орехи, ако има такива дървета наоколо. Мога да направя сладка.
— Покрай потоците има диви къпини — каза Монти, — както и диви орехи.
— Зак и Тейлър могат да ти помогнат — рече Джордж.
— Не виждам защо трябва да бера къпини — възпротиви се Тейлър.
— А месото? — попита Роуз. — Купувате ли го, животни ли отглеждате, или ловувате?
— Защо не останеш вкъщи днес? — предложи Монти на Джордж. — Ще имате достатъчно време да обсъдите нещата, които тя иска да бъдат свършени.
— Опитваш да се измъкнеш — отговори Джордж.
— Разбира се — намеси се Хен, — но предложението си го бива. Няма да свършим нищо, ако продължаваме да седим около масата. А нощем сме твърде изморени.