— Добре, но на двама ви ще възложа най-неприятните задачи.
— Няма да стане — възрази Монти с най-чаровната си усмивка. — Не мога да си служа с брадвата, без да се нараня и не мога да използвам чук, без да си ударя палеца.
— Тогава ще доиш кравата — предложи Зак. — На нея не й пука колко си непохватен.
Монти се хвърли към него, но той се скри зад Джордж.
— Довечера очаквам печена пуйка — напомни Монти на Роуз, докато той и Хен се приготвяха да излизат. — Обичам я пълнена и с много сос.
— Ще я ядеш, както я приготвя — рече Роуз.
— Виж дали можеш да донесеш няколко яйца — каза тя на Зак, когато той се канеше да се измъкне с близнаците.
— Не събирам яйцата, докато не е наближил обяд — съобщи той.
— Използвах всичките яйца, за да приготвя закуската, а ще ми трябват за плънката. Трябва да започна да готвя пуйката по-отрано.
— Онези глупави стари кокошки не съ снесли нищо още — негодуваше той.
— Не са — поправи го Джордж. — Пък и откъде знаеш, като не си проверил. Тръгвай.
— Когато порасна, няма да ходя за яйца — закле се Зак.
— Няма да те обвиня — изрази състраданието си Джордж. — А сега ще стопля вода, за да попарим пуйките. Искам те тук с яйцата, преди да сме ги оскубали.
Като се преструваше, че търси кошницата за яйцата, Зак се промъкна зад Джордж.
— Ще отида в Ню Орлиънз, когато порасна — извести той шепнешком, като че ли споделяше с Роуз някаква важна тайна.
— Баща ми твърдеше, че това е най-хубавият град, в който е ходил — отвърна тя. — Ако искаш да помогнеш на Джордж да оскубе пуйките, аз ще отида за яйцата.
— Аз съм единственият, който знае, къде са полозите им — каза той без никакво чувство на гордост.
— И аз ще се науча.
— Едно момиче не може да ходи по такива места. Ще се изцапа.
— Голяма работа.
— Как не. Момичетата мразят мръсотията повече от всичко на света.
— Надявам се, че няма да заминеш за Ню Орлиънз, преди да ме научиш, къде са полозите.
— Нали каза на Джордж, че искаш кокошарник. Само трябва да погледнеш вътре.
— Ами забравих. По-добре побързай да донесеш яйцата, докато не съм забравила за какво ги искам.
— Нищо не си забравила — рече Зак. — Искаш да ме накараш да се чувствам добре, че съм малък и всеки ми казва какво да правя. Джордж го прави същото.
— Мисля, че е хубаво от негова страна, нали?
— Да, така предполагам, но аз нямам нужда от специални грижи. Ще му кажа да престане.
— Не бих му казала, ако бях на твое място.
— Защо?
— Ами големите братя обичат да се грижат за някого. Няма да му е приятно, ако го лишиш от грижата за теб.
— Монти и Хен не го правят. Нито пък Джеф.
— Разбира се, че не. Малко по-големите братя само те тормозят. А най-големият брат трябва да те закриля. Пише го в учебника на големите братя, който те дават на малките момчета, когато се родят.
— На мен не са ми дали никакъв учебник.
— На малките братя не им се полага.
— Мисля, че това е гадно.
— И на момичетата не им се полага.
— И това е гадно.
— И аз така мисля, но така стоят нещата. А сега трябва да помогна на Джордж за пуйките, затова ти по-добре иди да донесеш яйцата. Обзалагам се, че ще съм приготвила гарнитурата, преди да се върнеш.
— Не, няма да си я приготвила — рече Зак и се втурна навън.
— Малък негодник — отбеляза Роуз пред Джордж, когато излезе от къщата.
— Той е единственият, когото баща ни и войната не развалиха — отговори Джордж. — Поне аз мисля, че не е развален.
— Не разбирам.
— Няма значение. Водата е гореща. Подай ми една от пуйките.
— Момчетата често ли носят дивеч? — попита Роуз.
Тя откачи пуйките от куката, като ги претегли внимателно на око и на ръка.
— Не мога да ти кажа. Вероятно зависи от това какво Тейлър може да приготви от месото. Ще се опитаме да носим повече дивеч, ако искаш.
— Няма да е лошо. Диетата на бекон и сушено говеждо е доста еднообразна.
Джордж потопи пуйката в горещата вода, за да омекне перушината. После подаде капещата птица на Роуз. Потопи втората и сам се зае с нея.
— Искам да запазя всички пера, освен тези по крилете и опашката — рече Роуз и посочи към плетената кошница, която бе донесла от кухнята. — Смятам да направя още няколко възглавници.
— Винаги ли мислиш за практични неща? — попита Джордж.
— Нали затова ми плащаш.
— Смятах, че жените обичат да мечтаят.
— Някои може и да обичат, но аз мразя да мечтая за неща, които не мога да имам. Това ме дразни.
— Но въпреки това, не мислиш ли за тези неща?
— Разбира се — отвърна Роуз, като хвърли шепа мокри пера във ведрото. — Само че предпочитам да се съсредоточа върху нещо друго, преди да съм забравила.