— Захлупѝ и чашите.
— А какво да направя с всички тези вилици и ножове?
— Първо сложи кърпите за хранене.
Тя бръкна в чекмеджето на един от скриновете и извади кърпите за хранене — изпрани, изгладени и сгънати.
— Момчетата няма да знаят как да ги използват. Съмнявам се дори дали Зак е виждал такова нещо.
— Тогава е време да види.
Апетитна. Точно тази дума търсеше. Хубава, но и апетитна. У нея имаше някаква живост и чар, които упражняваха по-голяма притегателна сила от красотата й. Не че красотата не беше от значение за Джордж. Но той бе открил, че тя има нужда от пикантна добавка, за да се оживи. Преди войната бе срещал много момичета, които бяха научени, че да бъдеш красив, трябва де си овладял изкуството да съществуваш. Масите, столовете и килимчетата пред камината също бяха красиви, ала няма да видиш мъж, който се спъва, за да ги погледне още веднъж. Но апетитната жена караше мъжете да се заглеждат, да задават въпроси и да я запомнят.
— Може би смяташ, че една домашна прислужница не бива да се занимава с добрите обноски и кърпите за хранене — подметна Роуз.
— Защо не? Идеята е добра. Момчетата трябва да се научат как да се държат. Съпругите им ще ти благодарят един ден.
— Няма да съм тук, за да се запозная със съпругите им.
За голямо учудване на Джордж думите й го накараха да се сепне. Преди пет дни той дори не беше чувал за нея. Сега с изненада откри, че идилията и за него някога ще свърши.
— Ако искаш да направиш Зак и Тейлър истински джентълмени, ще трябва да останеш тук завинаги.
— Зак ще се справи чудесно — рече Роуз и отвори фурната, за да види пуйките. — Момчето е достатъчно умно и го бива за всичко. А чарът му те кара да му прощаваш грешките. За Тейлър не знам. Той стои колкото може по-далеч от мене, но мисля, че хората не го интересуват. Нито пък какво другите мислят за него.
— Доста добре си преценила характерите на момчетата. А Джеф и близнаците?
Тя току-що бе нарушила поетото пред себе си обещание.
— Засега говорих достатъчно — отвърна Роуз. Опита се да извади пуйките от фурната, но не беше толкова лесно да хване горещата тава.
— Чакай, нека да ти помогна — предложи Джордж. Но когато се опита да вземе тавата от нея, видя, че няма място да я хване за дръжките. Сложи ръце върху нейните.
Той едва ли би усетил болката, ако парещите дръжки бяха изгорили пръстите му. Докосването до Роуз беше по-силно от изгаряне.
— Не мога да я пусна — рече тя.
И аз не мога, помисли си Джордж. Мускулите отказваха да се подчиняват на заповедите му. Но разумът му говореше, че трябва да предприеме нещо, преди да изтърват пуйката и да залеят себе си и пода с горещия сос.
Джордж бе принуден да се съсредоточи по-скоро върху тавата, отколкото върху Роуз. Той отмести ръце от нейните.
— Хванах я. Измъкни си ръцете.
— Не слагай тавата направо на масата — извика Роуз, като го видя, че се насочва натам. — Сложи я върху печката. Трябва да й намеря дървена подложка.
Джордж й помогна да вдигне пуйката и да я постави върху една дъска за хляб. Раменете, лактите и бедрата им се допираха. Малко му трябваше, за да пусне птиците и да грабне Роуз в обятията си. Никога през живота си не бе изпитвал толкова силен, завладяващ и неконтролируем импулс. Приличаше на физическа сила, много по-мощна от него, която го влечеше да прави, каквото тя си иска. Едва успя да се овладее, за да извади от фурната втората пуйка и да я прехвърли върху дъската.
Вгледа се в лицето на Роуз и моментално разбра, че тя е почувствала силата от близостта им толкова осезателно, колкото и той. Изглеждаше зашеметена, дори малко уплашена. Стоеше неподвижна и явно не беше в състояние да помръдне.
Като хипнотизиран Джордж протегна ръка и докосне бузата й. Беше мека и топла, точно както очакваше. Искаше да я докосва още, да я погълне чрез пръстите си, но ръката му беше скована. Държеше бузата й като нещо драгоценно.
— Чувам, че момчетата пристигат — каза Роуз, но думите й прозвучаха повече като въздишка. Не помръдваше. Гледаше го в очите.
Тропотът на конски копита изтръгна Джордж от транса толкова внезапно, сякаш хипнотизатор бе щракнел с пръсти.
— По-добре се приготви. Монти може да махне седлото от коня по-бързо, отколкото ти би обелила шушулка фасул.