— Да, но нали трябва да се измие и преоблече — рече Роуз, като се опитваше да излезе от вцепенението си.
Той тъкмо постави втората пуйка на масата, когато Монти се втурна в кухнята. Нито се беше измил, нито се бе преоблякъл. Като го видя как връхлетя, Джордж се зачуди как не влезе с коня вътре.
— Кълна се, че надуших пуйките от цяла миля — каза Монти, като тръгна право към най-близката дървена подложка.
— Измий се и тогава яж, колкото искаш.
На Роуз й се стори странно, че изговаря думи, които нямаха нищо общо с обзелите я чувства, нито с мислите, които се въртяха със скоростта на ураганен вятър в главата й.
— Очаквате да изляза оттук, след като миризмата на пуйката ме тегли по-силно и от вързано теле?
— И аз очаквам да се измиеш и да се преоблечеш, преди да седнеш на тази маса.
Как е възможно Джордж да се съвземе толкова бързо? Тя още не можеше да излезе от вцепенението.
— А мисля, че и конят ти иска да му махнеш седлото и да го вкараш в оградения двор — добави Джордж.
— Само залък?
— Не.
Може би само тя беше истински развълнувана. Може би той правеше същото, винаги когато останеше насаме с жена. Не мислеше, че много от тях са се противили.
— Но аз не мога да се помръдна.
— Излъгах брат ти, когато му казах, че Зак е чаровен колкото дузина котараци — рече Роуз. — Ти си два пъти по-лош.
Казах ти да не се уповаваш толкова на тази твоя глупава мечта. Това не означаваше нищо за него. Само мимолетен миг. За момента.
Опита се да не показва разочарованието си. Взе голям остър нож и отряза парче от златисто-кафявата кожа на пуйката. Сосът от печеното потече по пръстите й.
— Ето — каза тя, като подаде димящото месо на Монти. — Но няма да получиш друго, докато не се измиеш и преоблечеш.
Едва-що той бе излязъл с наградата си, когато Зак влетя в кухнята.
— Дала си на Монти парче пуйка. Не е честно.
Не можеше да остане вглъбена в собствените си нерадостни мисли с това неуморимо, жизнено семейство, което беше на път да я повлече с прилива си от изобилна енергия.
— Може и да не е — призна Роуз, а усмивката й извести, че е възвърнала самообладанието и доброто си настроение, — но пуйката е на Монти. Той я застреля.
— Но аз пък донесох яйцата за соса — настоя момчето.
— Така е. Затова ще сервирам първо на теб. Ето, слагам чинията на мястото ти.
Той се тръшна на стола си.
— Изми ли се?
— Да. Хен каза, че едва ме е познал толкова чист.
— А ще налееш ли млякото?
Зак изпъшка и стана.
— Малките деца трябва да вършат всичко. Няма да правя нищо, когато отида в Ню Орлиънз.
— Още не си тръгнал за там.
— Джордж може да налее млякото — рече Зак. — Той знае кой как го обича.
— Джордж трябва да нареже пуйката, преди Монти да я е разкъсал — каза строго Роуз. — Млякото.
Момчето направи гримаса, но сипа млякото два пъти по-бързо от обикновено, за да може да заеме мястото си, преди другите да са влезли в кухнята.
Братята Рандолф започнаха да се нахлуват през вратата като миньори, излизащи от шахтата при сигнала за край на работното време, но спокойното „Добър вечер“ на Роуз задържа устрема им. При вида на кърпите за хранене те съвсем забавиха крачка. Джеф зяпна Роуз, отмести поглед към Джордж, после отново към Роуз.
— Трябва да ги разстелите в скута си — започна да ги поучава Зак, като не можеше да се стърпи да не сподели веднага новопридобитите си познания. — Така няма да си изцапате дрехите, когато се покапете.
— Ако се покапете — поправи го Роуз.
— Но те със сигурност ще се покапят — настоя неуморимият Зак.
— Побързай и дай пуйката — каза Монти. — Вече усещам вкуса й в устата си.
— Пуйката е доста голяма, за да си я подавате от ръка на ръка — обясни Роуз. — Казвайте на Джордж кой какво иска и той ще ви го отрязва.
— Но аз застрелях три. Достатъчно, за да можем двама да ядем от една пуйка.
— Джордж ще я нареже — повтори Роуз. — Ще ви подадем и всичко останало.
Монти се канеше да възрази, но след като Джордж отряза голямо парче от гърдите и му го подаде, се отказа.
— Аз искам кълка — напомни Зак на брат си.
— Защо си сготвила и трите пуйки? — попита Джеф.
— Няма да останат — отговори Роуз, леко раздразнена, че той я разпитва така.
— Какво ще ги правим?
— Ще ги изядем. Ще ядем печена пуйка на парчета, пуйка с ориз и сос и гозба от пуйка, докато свършат.
— След това ще убия още три и ще започнем отначало — рече Монти.
— Не обичам пуйки чак толкова много — каза Джеф.
— В такъв случай ще ги дам на кучетата — отговори Роуз толкова рязко, че Джордж вдигна очи от пуйката, която режеше. Момчетата може и да не забелязаха начина, по който той погледна Джеф, но Роуз го забеляза. Джеф също. Той се зае с яденето в чинията си.