— Рано или късно ще направим обор за бика, ако не друго. Той ще е твърде ценен, за да го държим навън.
— Изведнъж започнахме да купуваме и да строим много неща — намеси се Джеф и погледна Роуз. Очевидно я смяташе виновна за това положение, което не одобряваше.
— Нормално е, като се има предвид, че нищо не е правено от пет години насам — подчерта Джордж, като явно се вкисна. — Тази вечер е мой ред да спя навън. Някой да иска дивеч?
— Еленско месо — предложи Тейлър. — Хен каза, че много елени и сърни ядат тревата ни.
— Не стреляй по нищо преди зазоряване — предупреди го Хен. — В шубраците край потока се крият пантери. Убиеш ли елен след свечеряване, три-четири пантери ще се промъкнат при тебе още преди да е настъпило полунощ.
Роуз потрепера.
— Нищо не спомена за пантери — укори тя Джордж.
— Няма да се приближат до къщата. Не обичат кучета.
— Дали Джордж да не вземе едно от кучетата със себе си? — попита тя. Мисълта, че той ще спи навън, а около него ще се разхождат пантери, я разтревожи.
— Кучетата са мои — рече Монти. — Те не ходят с никой друг освен с Хен от време на време.
— Може би трябва да си купиш и куче — обърна се Роуз към Джордж.
— И без куче мога да разбера, че наблизо има пантера — отговори Джордж, трогнат, че Роуз се притеснява за неговата безопасност. — Конят ми върши същата работа.
Само че Роуз не беше виждала кон, който би породил у нея такова доверие. Налагаше се нещо да се предприеме относно тези бандити и конекрадци, както и срещу пантерите. За предпочитане — срещу всички тях едновременно. Тя не виждаше защо е нужно да им се позволява да тероризират хората, особено нощем, когато те не виждат в мрака, за да се отбраняват.
— Трябва да предвидиш накъде ще се обърне телето — обясняваше Джордж на Зак. — То няма да стои мирно и да чака да го впримчиш в ласото.
— Какво значение има — завайка се Зак, огорчен от самия себе си. — И без това никой няма да ми даде да уловя някое теле.
Роуз наблюдаваше как Джордж учеше Зак да язди и да хвърля ласо. Почти неуспешно. Момчето гореше от желание да язди, но нямаше търпение да се научи как точно става това.
— Ако не обърнеш повече внимание на граматиката си, ще стоиш вкъщи и ще се упражняваш с Роуз.
— Аз… Вече се упражнявах… Цяла седмица — започна да спори Зак. — Не мога хич.
Джордж погледна строго брат си.
— Повече — сам се поправи Зак.
— Не би могъл да хвърляш ласото, ако не се научиш де яздиш толкова добре, че да съсредоточиш вниманието си само върху телето, което искаш да уловиш. А не можеш да яздиш по неравния планински хребет, ако не си сигурен, че умееш да седиш здраво на седлото.
— Но аз мога — увери го Зак. — Седя като залепен.
— Ами да отидем да пояздим следобед и да видим.
— Обещаваш ли? — попита Зак. Той беше едно изпълнено със съмнения момченце, което бе виждало как много обещания увисват във въздуха.
— Обещавам, но първо свърши възложените ти задачи и не давай на Роуз никакъв повод да се оплаква от теб.
— Аз я харесвам — рече хлапето. — Тейлър и Джеф вършат белите.
Джордж се притесни, че без да иска бе накарал Зак да каже нещо, което не искаше да стига до ушите на Роуз.
— И те ще дойдат — напомни му той.
— Джеф е гаден. Не го харесвам — заяви Зак.
— Не бива да говориш така — направи му забележка Джордж.
— Мога. Той се държи гадно с Монти и с мен. И с теб се държи гадно.
— Джеф не е гаден. Той е само нещастен. Трудно му е да понесе загубата на ръката си.
— Трудно е да си най-малкият и непрекъснато да ти нареждат какво да правиш — възропта Зак. — Но аз не се държа гадно с никого заради това.
— Аха, как да не го правиш, малък разбойнико — възрази Джордж, като грабна брат си и го качи на раменете си. — Оплакваш се от всяка задача, която ти възложа.
— Само така си говоря.
— Също като Джеф.
Дните, през които Тейлър и Джеф ги нямаше, бяха чудесни за Роуз. Отсъствието им обаче не прекрати споровете и Роуз реши, че двама члена на това семейство не могат да бъдат заедно, без да се карат, макар че гневът изчезна заедно с тях.
Разбираше негодуванието на Джеф, но нямаше представа на какво се дължи враждебността на Тейлър. Той не обичаше да й помага. Особено ненавиждаше да бере къпини или да събира орехи със Зак. Тя реши, че изживява тежък период, в който се прощава с детството си, а още не е възмъжал. Вероятно не е лесно да се чувстваш голям, а да не се отнасят с тебе като с такъв. Беше висок почти колкото Джордж, но беше толкова кльощав, че приличаше на военнопленник много повече от Джеф. Дрехите му висяха на него и той се влачеше, като бързо израснало момче, изгубило координация на движенията преди година.