— Няма да удостоя тази забележка с отговор, като те попитам какво имаш предвид. Освен това тя е по-възрастна от тебе.
— Няма закон, който да забранява на мъжете да се женят за по-възрастни жени. Пък и в случая с Роуз идеята не е никак лоша.
Джордж изпитваше необходимост от помощта на Хен, за да вразуми брат си, но тази нощ беше ред на Хен да спи навън.
— Съгласен съм, че е необичайно за такова хубаво момиче да не е омъжено, но не виждам защо ти искаш да се жениш за нея?
— Хубаво! — възкликна Монти. — Момиче! Та тя е жена, при това красива, и на теб много добре ти е известно. Кой знае каква приказки си й разказал, за да я доведеш тук, и ако не беше такова студенокръвно животно, сигурен съм, че самият ти щеше да я свалиш.
— Аз нямам намерение да се женя за нея. Не знаех, че ти искаш.
— Шегувах се — призна Монти, — но идеята не е лоша. Щеше да ни готви цял живот.
— Лягай си, Монти. И, за Бога, не й позволявай да разбере, че мислиш да се жениш за нея само за да ти готви.
— Че какво от това?
— Един ден ще разбереш и тогава ще се гърчиш всеки път, когато си спомниш, какво си казал.
— Стига сте говорили. Не мога да заспя — оплака се Зак.
— Свършихме вече — отговори Джордж.
Но той също не можеше да заспи. Чувствата, които го бяха обзели, бяха твърде многообразни, силни и неочаквани, за да му позволят да си отдъхне. Мисълта, че някой може да се ожени за Роуз, го беше разстроила дълбоко. Но защо? Какво му влизаше в работата, за кого ще се омъжи тя? Освен това, ако се спре на Монти, това би разрешило почти всичките му проблеми.
Но това разрешение на проблемите никак не му допадаше.
Ревнуваше. Монти му бе казал, че Роуз го харесва. Това означаваше особен вид харесване и Джордж осъзна, че иска тя да харесва него повече от останалите.
Не. Искаше тя да харесва само него и никой друг.
Джордж изгледа подозрително Монти, докато държеше стола на Роуз на закуска. Ядоса се, когато няколко пъти й повтори колко е вкусно всичко. Вбеси се, когато й каза колко е хубава.
— За Бога, Монти, затваряй си устата. Как очакваш Роуз да преглъща раздутите ти комплименти заедно със закуската си?
— Никак не е трудно за една жена да приема комплименти по всяко време на деня — обясни му тя. — И без това не ги получавам чак толкова много.
— Не мога да си обясня защо — продължи Монти, — но ти си определено най-хубавата жена, която съм виждал.
С каква скорост го измисли само, — помисли си Джордж. — Вероятно го каза, за да ме изпревари.
— Не изглеждаше толкова възторжен първата вечер — изтъкна Роуз.
— Обичам да държа на своето — призна Монти, като се ухили нервно. — Но не ми отне много време, за да разбера, че именно ти си онази, от която това семейство се нуждае.
Толкова бързо го разбра, че избухваше за всичко, което тя казваше, — помисли си Джордж.
— Спомням си точно какво каза…
— Остави какво съм казал — прекъсна я Монти. — Прозрях истината.
— Дрън-дрън — измърмори Хен.
Джордж не издържа.
— За Бога, Монти, млъкни.
— Джордж не мисли, че си хубава — продължи Монти.
— Не съм сигурен дали харесва готвенето ти дори.
На всички беше ясно, че той го предизвиква, но Джордж не можеше да търпи повече. Вилицата му издрънча в чинията.
— Ще съм ти много благодарен, ако не ме караш да говоря, особено неща, които биха отровили живота ми.
— Мислиш ли, че бих го направила? — възкликна Роуз.
— Ти ще си виновна, ако ги изрека.
— Сега пък Джордж се държи галантно — отбеляза Монти. — Аз ще се справя по-добре. Трябва да вземеш мен, а не него.
— Мис Торнтън няма да взима никого — обяви Джордж, като едва сдържаше гнева си. — Категорично отказвам да се съревновавам с теб за вниманието на някаква си жена.
— Джордж не може да те харесва колкото мен — настояваше Монти. — Не е възможно, след като те нарича „някаква си жена“. Той и мен не харесва — лукавото пламъче отново блесна в очите му.
— За последното си прав — процеди през зъби Джордж. — И за да се разберем веднъж завинаги, мисля, че мис Торнтън е много хубава, харесвам я и тя готви много вкусно.
— Значи ще се съревноваваш с мен за вниманието й — рече Монти с дяволито задоволство.
Джордж хвърли кърпата за хранене и стана от стола.
— Онова, което няма да направя, е да стоя тук и да слушам бръщолевенето ти. Ако остана, може да ти счупя врата.
Той излезе от кухнята, като крачеше гордо. Роуз го виждаше за пръв път истински ядосан.
— Джордж не заслужаваше това — рече неодобрително Хен. — Ти го направи нарочно.
— Ако знаехте как се запознахме с него, ще се изчервите от срам — намеси се ненадейно Роуз.