Братята я загледаха в очакване.
— Джордж ме спаси от един мъж, който ме насилваше да му стана любовница — обясни тя.
— Само се е фукал — възрази Монти, а вината му го караше да се сърди сам на себе си.
— Люк извади револвер. Щеше да застреля Джордж, ако беше по-бърз и по-силен.
— Какво точно се случи? — попита Зак, очарован, че вижда любимия си брат в тази нова светлина.
— Джордж повали Люк и го изхвърли на улицата. А сега отиди при него и му се извини — обърна се тя към Монти. — Ако не го сториш, много вода ще изтече, докато хапнеш отново печена пуйка.
— Джордж го е набил? — попита Зак с разширени от вълнение очи.
— Накълца го на парченца — рече Роуз, като най-безсрамно поощри надеждата на момчето за кървави подробности. — Гледката беше страхотна.
— Йе! — извика момчето. — Защо не бях там да го видя?
— Пък Джордж се оплаква от мен, че аз съм преувеличавал — промърмори Монти.
— Направѝ, каквото ти каза Роуз — рече Хен.
— Отивам — отвърна Монти и стана намусен, — но аз не се шегувах. Наистина мисля, че ти си най-красивата жена, която съм виждал. И най-добрата. Не разбирам защо не си имала една дузина кандидати за женитба. Ако бях от онези, които искат да се задомят, щях да се гордея да имам жена като тебе.
— Благодаря ти, Монти.
— Не беше със зла умисъл — каза Хен, след като брат му излезе. — Само искаше да подразни Джордж.
— Не бива да го прави. Джордж не мисли за нищо друго освен за вас.
— Монти го знае. Само дето не го бива да изразява благодарността си. По го бива да се кара. И аз съм такъв.
— Но ти проявяваш разбиране.
— Монти също — каза Хен и замълча за миг. — Имаш ли нещо против, ако Зак и аз постоим малко тук? Монти ще се справи по-добре, ако никой не го гледа.
— Стойте, колкото искате — отговори Роуз.
Зак протегна бисквитата си.
— Щом ще седя тук, искам още конфитюр.
Джордж трябваше да се ощипе, за да дойде на себе си. През цялото време знаеше, че Монти само го дразни, а бе си позволил да се разгневи. Държа се ревниво, като отхвърлен любовник. Откакто Монти спомена, че Роуз може да е влюбена в друг, Джордж се вкисна като ужилена по носа мечка. Не знаеше защо толкова се ядоса, не знаеше и защо ревнува, но беше така. Готов беше да се сбие с брат си.
Може би беше време да определи защо точно го интересува Роуз. Разбира се, че не беше нормално за един мъж да се разстройва толкова само защото брат му е казал, че домашната прислужница е хубава.
Освен ако не е влюбен в нея.
Не беше влюбен в Роуз, но явно не можа да си заповяда да не изпитва чувства към нея. Откакто докосна бузата й, мислеше за нея. Харесваше я. Харесваше я толкова много, че искаше и тя да го харесва толкова. Очевидно бе превъзмогнал елементарното си физическо желание към нея.
Но как би могъл един почтен мъж да каже, че се е привързал толкова много към една жена за по-малко от седмица? Помисли си за многобройните любовни авантюри на баща си. Дали желаеше Роуз само защото някой друг я желаеше? Щеше ли да загуби интереса си към нея, ако срещнеше друга, по-привлекателна и по-вълнуваща жена?
Познавал бе много вълнуващи и привлекателни жени, но не се беше привързвал емоционално към нито една. Означаваше ли това, че интересът му към Роуз е силен и истински?
Баща му се бе дуелирал за жена, която му омръзна точно шест месеца по-късно. Дали и с него нямаше да стане същото? Джордж никога не се беше заблуждавал. Всеки път, когато се погледнеше в огледалото, сякаш отново виждаше Уилям Хенри Рандолф. Виждаше същите стремежи, които съсипаха живота на баща му, същото нежелание да поема отговорност, което едва не бе разбило и семейството му. Каквито и да бяха чувствата му към Роуз сега, независимо колко силно би могла да пламне страстта, в крайна сметка тя би утихнала също както при баща му. Джордж съзнаваше това и не можеше да поеме риска да се влюби. Нещо по-лошо, не можеше да позволи на Роуз да се влюби в него. Не трябваше да причинява на никоя жена онова, което баща му бе причинил на майка му.
— Роуз твърди, че си набил някакъв тип заради нея.
Джордж проверяваше пушките на седлата.
— Мисля, че се държах глупаво, като ви разказах как мъжете се редят на опашка за нея.
— Така беше.
— Не исках да я засегна.
— Ти никога не го искаш, Монти — рече Джордж и вдигна очи. — Но не се и замисляш, преди да избухнеш и да кажеш нещо, което да вбеси хората.
— Но тя е хубава и аз наистина я харесвам. Онзи, който я вземе, ще бъде щастлив.
— Именно заради това трябва да си държиш устата затворена. Тя сигурно го съзнава, защото е на двадесет години и е неомъжена.