— Изглежда, не притежавам твоето умение да се пазя от трънчетата.
— Ако си гледаш в ръцете…
— Предпочитам да гледам теб.
Откровеността му я смути, но тя не престана да работи.
— Може би трябваше да изчакам Зак. Той бере по-бързо от теб.
— И вероятно яде повече.
— Вероятно — съгласи се Роуз.
Ала напрежението помежду им остана. Небето беше облачно и ветрецът хладен, но кръвта на Джордж гореше.
— И не може да те оцени, както трябва.
— Не знам. Трябва да го видиш как нагъва сладкото от къпини. Чудя се какво му стана.
Джордж хвърли кошницата на земята и се приближи до Роуз. Обърна я към себе си.
— Не може да предпочиташ вниманието на едно шестгодишно хлапе пред моето.
— То не е опасно.
— Мислех, че съм Свети Георги, убиец на змейове и изключителен покровител.
— Винаги съм се чудила какво е направил с принцесата, след като е убил змея. В книгата ми не го пишеше.
— Ако е била хубава като тебе, сигурно я е отвел в замъка си.
Джордж нямаше намерение да целува Роуз. Той я желаеше толкова силно, че ставите го боляха от напрежение, нервите му бяха обтегнати, дрехите го задушаваха, но не смееше да я докосне. Прегърна я като насън. Тя леко отметна глава назад, за да срещне устните му.
Всичко му се стори толкова естествено, толкова на място. Устните й бяха меки и топли. Точно както ги бе сънувал толкова пъти. Потрепнаха колебливо и жадно срещнаха неговите. Колко сладки бяха. Защо не му е минавало през ум да я целуне досега? Дали и баща му е изпитвал същото?
— Мислиш ли, че принцесата е имала нещо против? — останала без дъх, попита Роуз.
ДЕВЕТА ГЛАВА
— Какво да е имала против? — попита Джордж, без да е в състояние да мисли за нищо друго освен за Роуз.
Тя се изправи на пръсти и прилепи тяло до неговото. Джордж усети, че слабините му се издуват в отговор на допира на гърдите й и отъркването на бедрата и в неговите. Как би могъл да си мисли, че е имунизиран срещу жените, когато само една целувка сломи съпротивата му? Притисна я по-силно към себе си и трескаво я зацелува.
— Да бъде отведена в замъка му — продума Роуз, когато най-сетне успя да се освободи от прегръдките му. — Може да е обичала друг.
— На принцесите е разрешено да обичат само рицаря, който ги е спасил.
— Ммм.
Роуз явно нямаше нищо против логиката на Джордж. Нито против целувките му по ъгълчетата на устните и по върха на носа й. Изглежда одобряваше напълно програмата му за действие. Джордж усети, че обвива ръце около врата му.
Той усети, че нещо в него сякаш се освободи от оковите си. Не си спомняше да се е чувствал по-прекрасно през целия си живот.
Докато притискаше Роуз до гърдите си, наред с физическото желание, достигнало пределна точка, дълбоко в себе си той изпита и друго желание. Обвила ръце около врата му, тя сякаш го закриляше с прегръдката си.
Тя въздъхна доволна и отпусна глава върху гърдите на Джордж.
— Мислех, че не ме харесваш.
— Как може един мъж да не харесва такава хубава жена като тебе.
— Не си го казвал. — Опитвах се да стоя настрана от теб. — Страхувах се, че ми се сърдиш, защото ядосвам момчетата.
— Не мога да ти се сърдя, поне за дълго.
Джордж целуна косата й и отново я притегли в прегръдките си.
— Трябва да берем къпини — рече Роуз и се опита да се отскубне от него.
— Ще почакат.
— Не, не може. Скоро трябва да приготвя вечерята.
— И тя ще почака — каза Джордж, стиснал я здраво в прегръдките си. — Няма да мога да мисля за храна часове наред.
— А Монти?
Но Джордж отново я зацелува и двамата престанаха да мислят за Монти.
— Джордж, защо хапеш Роуз?
Съвсем не бяха усетили кога е пристигнал Зак. Моментално се разделиха.
— Откъде се взе? — попита Джордж, като се мъчеше да се съсредоточи.
— Тръгнах след вас. Роуз обеща, че ще ме вземе да й помагам в брането на къпини. Ще прави конфитюр.
— Мислех, че няма да се върнеш, за да берем заедно — смотолеви Роуз, която не беше в състояние да се съвземе толкова бързо, колкото Джордж.
— Вече няма да се отделям от теб — заяви Зак. — Защо те държеше Джордж? Падна ли?
— Зави ми се свят.
Момчето хвърли поглед към брега на поточето и застоялата, блудкава вода.
— Стои настрана. Джордж и аз ще берем до брега, а ти бери тези тук.
— Съществувал ли е Свети Зак? — обърна се развеселена Роуз към Джордж.
Кръвта във вените на Джордж още вреше. Както и раздразнението му от появата на Зак.
— Съмнявам се. Змейовете поглъщат малките момчета, които се промъкват зад гърба на по-големите си братя.
— Как ще го направят, след като току-що си го убил? — попита Роуз, а в очите й заигра закачлив смях.