— Нещо му се заби в крака.
Той застана досами Роуз, а ръката му беше само на няколко инча от пушката.
— Трябваше да видите как го гоним — обади се Зак, развълнуван и изгарящ от нетърпение да разкаже всички подробности на Роуз, напълно глух за създалата се напрегната атмосфера.
— Ще й разправиш по-късно — рече Джордж. — Сега разговарям с тези хора по работа.
На Гейб и Кейто не им стана особено приятно, когато изведнъж се видяха изправени пред шестима мъже, всички въоръжени и безстрашни.
— Какво правят тези тук? — попита Джеф и застана до Джордж. — Видях ги да се мотаят в Остин.
— От аграрния отдел са — обясни Джордж. — Дошли са да ни вземат данък.
— Платено им е — каза Монти.
— Уредихме всичко. Роуз им помогна да изчислят новите данъци.
— Роуз ли? — учудено попита Джеф. — Какво разбира тя от тези неща?
— Очевидно доста — отвърна Джордж.
— Още не сме изчислили данъка — заяви Гейб.
— Колко е? — обърна се Джордж към Роуз.
Тя се канеше да се прибере вътре и да остави мъжете да преговарят сами. Но не можеше да не отговори на Джордж.
— Ако земята струва един долар за акър — а това е почти два пъти повече, отколкото трябва и ще го проверите, когато отидете в Остин — цялата собственост възлиза на шестстотин по сто долара. При двадесет цента на сто, това прави малко повече от сто долара.
— Сто и двадесет — поправи я Джеф.
— Раздели го на две — обади се Роуз.
— Шестдесет долара — рече Джордж.
Мъжете се ядосаха на малката сума, но не си тръгнаха.
— Има още един проблем — обърна се Гейб към Джордж.
Вече изглеждаше войнствено настроен, а издайническият му акцент от Нова Англия беше по-ясно изразен от всякога. След като се беше провалил в замислената игра, сега щеше да причинява колкото се може повече неприятности.
— Ти сражавал ли си се в Конфедералната армия?
— Да.
— А някой от братята ти?
— Аз — заяви Джеф.
— В такъв случай нямате право да гласувате и да заемате обществени длъжности. Освен това за вас има специален данък.
— Лъжеш — обади се Роуз. Тя бе отправила предизвикателството. Сега вече нямаше да е лесно.
— Очевидно сте тук само за да ни сторите зло — рече Джордж. — Махайте се от земята ми.
— Мисля, че не трябва да ги пускаме — обади се Хен.
— Само да ни пипнете с пръст — предупреди ги Гейб. Ще изпратя армията тук.
— Не бива да допускаш армията тук — прошепна Роуз на Джордж. — Те изгориха до основи Бренам и нито един не бе арестуван. Нападнаха дори Браунсвил.
Братята Рандолф стояха в редица, а от двата края Джордж, Роуз и Соления. Избутаха Зак отзад.
— Генерал Грифин няма да дойде тук, ако никой не му изпрати съобщение — рече Монти.
— Прерията оттук до Остин е голяма — добави Хен.
— Те знаят къде сме — каза Гейб.
Роуз видя, че редицата от седмина мъже със сурови лица бе разколебала смелостта му.
— Предлагам да ги застреляме тук — рече Монти.
— Ще ви избесят — отговори Гейб малко отчаяно, според Роуз.
— Ако намерят телата ви, ще помислят, че е работа на бандитите на Кортина — рече Хен.
Това не бе изречено току-така и мъжете го разбраха.
— Ние сме много. Няма да можете да ни избиете всичките.
— Мисля, че има нещо, което трябва да видите — каза Хен.
Той извади пушката си толкова бързо, че тя сякаш се появи изневиделица в ръцете му. Мъжете го зяпнаха.
— Виждате ли онова гнездо на оси, което виси под стряхата? — попита Хен, като посочи едно гнездо голямо два инча на около петдесет крачки от тях.
Мъжете кимнаха. В следващия миг той стреля. Гнездото изчезна. Заедно с осите.
— Бих ви посъветвала да се върнете в Остин и да забравите, че сте били тук — рече Роуз.
— Няма да ги пуснем да се измъкнат — възрази Хен и вдигна пушката си. — Да ги избием до един.
— Генерал Грифин ще бъде тук преди края на седмицата — заплаши ги Гейб. — И ще разруши всичко до основи, когато дойдат хората му.
Роуз не можеше да се сдържа повече. Виждала беше на какво е способна армията. Всичко, което момчетата бяха направили, всичко, за което се бе жертвал Джордж, можеше да бъде разрушено завинаги. Тя пое дълбоко въздух.
— Тогава генерал Грант ще ви даде на военен съд и ще ви обеси.
— Ти си луда — възкликна Гейб.
— Генерал Грант е пратил известие до генерал Шеридан в Луизиана, за да провери дали армията се грижи добре за мен — съобщи Роуз. — Пише още, че като президент ще помилва напълно Джордж и Джеф, веднага щом уреди формалностите.
— Жена ти е ненормална — обърна се Гейб към Джордж. — Генерал Грант никога не би помогнал на един южняк.