Но никой не го слушаше. Всички погледи бяха отправени към Роуз.
— Писмото от генерал Грант е в джоба ми — каза Роуз на Джордж. — Донесе го Соления.
ЕДИНАДЕСЕТА ГЛАВА
— Лъжеш — обвини я Гейб. — Не е възможно да казваш истината.
— Наречи я още веднъж лъжкиня и няма да…
Хен сръга с лакът Монти и той спря по средата на изречението.
— Баща ми и генерал Грант са били в един и същи клас в Уест Пойнт. По-късно се сражавали заедно в Мексиканската война — обясни Роуз, като не смееше да погледне момчетата. — Генерал Грант ми е кръстник.
— Ти си янки! — извика Джеф.
Омразата и яростта, с които толкова често се бе срещал, сега изкривиха чертите на лицето му.
— Родена съм точно тук, в Тексас — гордо започна да разказва Роуз. — Но това не е важно — добави тя, твърдо решена да не се отклонява от въпроса, докато не убеди Гейб и Кейто, че нападението срещу семейство Рандолф би означавало сериозна опасност за тях. — Искам имената ви и пълни сведения за документите ви — обърна се тя към Гейб. — Смятам да ги изпратя на генерал Грант заедно с уверението ви, че няма да предприемате никакви действия срещу това семейство, докато не пристигне помилването.
Те й подадоха документите, без да възразят.
— Препиши ги — каза Джордж на Джеф.
— И все пак мисля, че трябва да ги застреляме — повтори Монти.
— Те ще се върнат в Остин, за да кажат на аграрния отдел, че няма нужда от по-нататъшно разследване — рече Роуз. — Трябва само да докладват, че са получили погрешна информация. Освен това трябва да се погрижат верните цифри да бъдат вписани във всички документи. Пропуснах ли нещо?
— Мисля, че това е всичко — отговори Джордж, като не сваляше очи от Роуз.
— Да ти покажа ли писмото? — попита Роуз, извади плика от джоба си и го подаде на Гейб. — Не искам да се съмняваш в достоверността на казаното от мен.
Гейб хвърли поглед на първия ред, после на подписа и пребледня като платно.
— Торнтън твой баща ли е?
— Да — отговори Роуз.
— Мамка му! Грифин ще ни одере живи, ако разбере, че сме притеснили тази жена — изсъска Гейб на Кейто, който също хвърли един поглед на писмото и се съгласи с него.
— Върни ми писмото.
— Разбира се, мисис Роуз. Бъди сигурна, че ще поправим документите за данъка. Вероятно няма да е повече от тридесет долара за цялото място. Кой би повярвал, че някой притежава толкова много земя? Повечето хора пасат кравите си, без да плащат нищо.
— И не забравяйте, че смятам да напиша писмото още довечера.
— Няма да те безпокоим, госпожо. Никой не би искал да си има неприятности с генерал Грант или с генерал Шеридан. Всички знаят как се гневят понякога.
— А данъка?
— Ще го платите, когато свърши годината.
— Службата му сигурно е хубава, за да я пази толкова — отбеляза Джордж, след като онези си тръгнаха.
— Хубава, да! Пълни си джоба с парите на хората — добави Соления.
— И все пак мисля, че трябваше да заровим онези двамата в най-близкия бряг на потока — рече Монти.
— Не беше необходимо. Роуз се справи отлично с тях — каза Джордж.
Всички погледи се отправиха към нея.
Защо имаше чувството, че ще потъне в земята от срам? Тя погледна Джордж в очите. По лицето му нямаше и следа от яростта и омразата на Джеф. Само стъписване и изненада. И въпроси.
— Писах му, след като ме нае на работа и пуснах писмото още същата вечер — обясни тя на Джордж, сигурна, че той иска да го знае. — И през ум не ми мина, че ще получа отговор. Той напусна Тексас след войната. Баща ми мислеше, че никога повече няма да получи вест от него, след като му върна пълномощното си. И сигурно нямаше да му се обади, ако не се наложи баща ми да му пише, за да му възстанови пълномощията.
Тя си пое дълбоко въздух и се освободи от част от напрежението. Сега вече знаеха. Да правят каквото намерят за добре.
— Излъгах го, че ще пиша второ писмо. Нямаше да получа отговор.
— А помилването? — попита Джордж.
— Знаех за строгата клетва. Предположих, че един ден ще ви потрябва помилване. Не виждах нищо лошо в това да го поискам.
— Но защо си е направил труда за двама бивши войници от Конфедералната армия?
Нямаше причина да не му каже истината. Сега беше моментът.
— Писах му, че ще се омъжа за теб. Да не мислиш, че щеше да го изпрати иначе?
Роуз едва не се задави, докато изговаряше тези думи. Сега вече ще побеснее. Достатъчно беше, че привлече вниманието на Грант към тях, а на всичко отгоре и с лъжа!
— Ей на това му викам оправна жена! — възкликна Соления.
Роуз разбра, че се опитва да й помогне, да разсее напрежението, но не се получи. Джеф никога нямаше да й прости. За близнаците не знаеше, но само Джордж имаше значение за нея. Очакваше, че ще се наложи да ги напусне, но щеше да бъде съкрушена, ако си тръгнеше, скарана с него.