Джордж още изглеждаше някак замаян, но се съвзе. Буцата в стомаха й омекна малко, когато видя, че искрица топлина просблесна в очите му.
— Никога няма да можем да ти се отблагодарим за всичко, което направи — рече той монотонно с механична усмивка. — Вечно ще ти бъдем признателни.
„Сякаш изнася реч, — помисли си Роуз.“ Може да се възползва от случая, за да си намери извинение да се отърве от нея. Може би нямаше да стане веднага. Ще им даде време да поразмислят. Трябваше да подготви за консервиране глигана и да вечерят. Мъжете Рандолф не вършеха нищо на празен стомах.
— Няма да имам време да приготвя вечерята, ако не се заемете веднага с този глиган — рече Роуз, — но ще ви претопля малко задушено, за да не прегладнеете. Ще бъде готово, когато се измиете.
Тя влезе в къщата.
— Знаеше ли, че баща й е бил офицер янки? — попита Джеф, като едва изчака Роуз да отиде в кухнята, за да разпита брат си.
— Да — отговори Джордж, но мислите му бяха по-скоро заети с нея, отколкото с отговора.
— И въпреки това я нае?
— Да.
Той почувства, че Роуз е заплашена и усети, че го обзема спокойствие, докато се подготвяше да я защити.
— Тогава ти ще ни отървеш от нея, и то веднага — побесня Джеф.
— Трябва да поговорим за това — рече Хен.
— Няма какво да говорим — сряза го Джеф.
— Мисля, че има — добави Монти.
— Да почакаме да се нахраним — предложи Джордж. — Ще разсъждаваме по-добре на пълен стомах.
— Как можеш да ядеш храна, сготвена от една янки?
— Джеф, ти изгуби ръката си, а не ума си. Ако мислиш, че ще те отрови, не яж. Но не виждам какво може да ти попречи да се храниш, ако баща й е бил приятел на Грант.
— Ще чакам отвън.
— Ако някой друг мисли като Джеф, да каже.
— Не ме интересува дали е янки. Роуз е добра — заяви Зак. — Нали няма да я изгониш?
— Изглежда трябва да обсъдим това.
— Ти си виновен за всичко — обърна се Зак към Джеф. — Мразя те.
Той заблъска брат си с юмручета, а когато в гърлото му се надигнаха ридания, изтича вътре.
— Не ме интересува какво ще правите с нея — заяви Тейлър, преди да последва братчето си.
— Защо я нае на работа? — попита Хен. — Знаеш какво изпитва Джеф.
— Тя беше единствената подходяща кандидатка.
— Но…
— Освен това мислех, че няма да разберете за баща й.
— Но…
— Няма значение. Родена е в Тексас. Южнячка е повече от нас!
— Не е необходимо да ми крещиш — рече Хен. — Аз не искам да я изхвърля.
Джордж разбра, че е повишил тон, но това бе станало неусетно. Само като си помислеше колко е несправедливо всичко това, кръвта му се разгорещяваше.
— Вече я осъдихте. Баща й се сражавал в Съюзническата армия, значи тя е янки. Ами другите разделени семейства? И тях ли ще осъдите?
— Защо се гневиш толкова? — попита Монти. — Сигурен ли си, че не изпитваш нещо към нея?
— Монти, имам да ти казвам много неща, но понякога ти си безчувствен като онзи глиган. Тя разбра кои са тези мъже, веднага щом пристигнаха. Знаеше също, че мразите янките, защото й го казах. И все пак предпочете да използва връзките си с Грант, за да защити нашето семейство, макар да знаеше, че можем да я принудим да се върне в Остин. Смятам, че това е проява на смелост от нейна страна, постъпка на човек с характер и дълбоки убеждения. Възхищавам се от тези качества и фактът, че е янки, не променя мнението ми. Можеш да стоиш отвън, ако искаш, но аз мисля, че дължиш на Роуз благодарност и уважение заради онова, което направи за нас. Ако не можеш да й ги засвидетелстваш, стой навън.
Джордж се обърна и закрачи към кухнята, без да до чака решението на братята си.
— Хвана ни натясно — отбеляза Монти.
— Да — съгласи се Хен.
— Може да отстъпите пред Джордж, ако искате, но аз няма да го направя — рече Джеф.
— Не съм и очаквал — каза Монти с обичайната си враждебност към брат си. — Толкова си упорит, че не можеш да проумееш кое е най-доброто за теб, дори и когато не си толкова сляп, за да го видиш. Идваш ли, Солени?
— След минутка. Така се омаях от красноречието на братята Рандолф, че забравих да се измия.
Монти се изсмя от сърце.
— Сигурно имаш предвид Джордж. Хен никога не говори достатъчно, за да разбереш дали е красноречив, или не, а Джеф ще ти каже, че аз не говоря по-добре от един невеж мръсен селянин.
— Не е необходимо да стоиш навън, за да ми правиш компания — рече Джеф на Соления, след като Хен и Монти тръгнаха към къщата.
— Няма да стоя. Само искам да се уверя, че ще влезеш да вечеряш.