— Няма да вляза, докато тя е тук.
— Както искаш. Само знай, че сега не заставаш срещу Роуз, а срещу братята си.
— Не е така. Срещу онази проклета янки съм.
— Братята ти разбират чувствата ти и ги уважават. Всички се съгласиха да обсъдят въпроса довечера. Но вече ти казаха, че не им е приятно да се държиш с Роуз по този начин. Всички бяха единодушни. Ако останеш навън, това ще бъде шамар не само за Роуз, а и за тях.
— Няма да вляза.
— Ако не зачетеш мнението им по този въпрос, как ще очакваш да те слушат за други неща? Не може винаги да става така, както ти искаш.
— Ти какво мислиш за Роуз? — попита Джеф.
— Моето мнение е без значение.
— Искам да го чуя.
— Добре тогава, мисля, че тя е прекрасна жена. Ако знаех, че ще приеме, бих й предложил брак начаса.
— Но баща й се е сражавал в Съюзническата армия! — възрази Джеф, неспособен да повярва, че никой не е съгласен с него.
— Нямаше да ми пука, дори и самият Грант да й беше баща. Тя е адски готина жена и Тексас трябва да се гордее с нея.
— Говориш като Джордж.
— Брат ти е умен мъж. А сега решавай. Ако почакаш още малко, по-късно няма да има значение какво си решил.
Джордж се изненада от себе си. Тресеше се от гняв. Знаеше, че възхищението му от Роуз нараства с всеки изминал ден, но нямаше представа, че чувствата му към нея са достигнали такива измерения. Онова, което изпитваше към нея, бе преминало границата на обикновеното одобрение.
Харесваше я много.
Дори нещо повече. Ако не беше така, как би обяснил реакцията си към нападките на Джеф?
Проявила бе голяма смелост, като беше поискала от Грант да помилва двама офицери от Конфедералната армия. Като си помислеше за мъчителните часови за нея, преди да разбере за решението им — дългите часове, докато консервира глигана и гордо вдигнатата и глава по време на вечерята, — отново се ядосваше.
Тя не заслужаваше такова отношение. След всичко, което направи, тя заслужаваше тяхната благодарност, безрезервното им одобрение и искрено признание.
Влезе в спалнята. Зак и Тейлър бяха там.
— Нали няма да изгониш Роуз? — попита Зак. Беше се преоблякъл, но явно чакаше Джордж.
— Ще обсъдим този въпрос.
— Тейлър настоява тя да си върви.
— Никога не съм я искал тук — рече Тейлър, но след като погледна Джордж, реши да излезе, без да казва нищо повече.
— Аз пък я искам! — извика Зак след него. — Харесвам я много повече от теб. Нали и ти я харесваш? — обърна се той към Джордж.
— Да, харесвам я.
— Не позволявай на Джеф да я изгони.
— Ще гласуваме. Ти също. А сега изчезвай. Знаеш, че Роуз разчита на теб да налееш млякото.
— Тя предпочита ти да го правиш.
— Ами, аз закъснях. Ще трябва да разчита на теб.
Зак едва не се сблъска с Хен.
— По-бавно, циклон такъв.
Но момчето продължи да тича.
— Трябва да помагам на Роуз — викна той през рамо.
— Какво му става? Не съм го виждал толкова запален да работи през живота си.
— Страхува се, че можем да отпратим Роуз.
— Не знаех, че толкова я харесва.
— Все забравяме, че той е още малко момче. Макар много да му харесва да се прави на голям, той има нужда от вниманието и нежността, с които го обгражда Роуз.
— Не съм се замислял за това.
— Нито пък аз, срамувам се да го кажа.
— Защо пък ще се срамуваш? Той все се пъчи, за да ни покаже колко е голям.
— Което прави отношението на Роуз още по-важно.
Вратата се отвори.
— Знам, че Джеф въобще не прилича на баща ми, но — всеки изминал ден става все повече като него! — избухна Монти.
— Не е лесно да се живее с него — съгласи се Джордж, — но не забравяйте, че на нас ни провървя повече, отколкото на него.
— Той непрекъснато ни го напомня — измърмори Монти.
— Побързайте — подкани ги Джордж. — Следващите няколко часа няма да са приятни за Роуз. Няма да й е лесно, ако още през първия час се пита дали ще седнем на масата.
— Аз ще съм там — каза Монти. — За мен храната е над всичко. Както и за Джеф.
Роуз се зарадва, че Зак дойде при нея в кухнята. Така щеше да се откъсне от мислите си.
— Джордж каза, че ще закъснее и аз трябва да налея млякото.
— Ще се бавят ли много?
— Не. Ще бъдат тук всеки момент. Джордж тъкмо се ядосваше на Джеф.
Тя никога не бе допускала, че сърцето й ще трепне така от тази новина. Съзнаваше, че съдбата й зависи не само от мнението на Джордж, но и че то е единственото, което съвпада с нейното.
— Ще имаме съвещание и аз ще гласувам — съобщи Зак.
— Не бива да й казваш — рече Тейлър, който вече беше седнал на масата.
— Така и предполагах — каза Роуз на двамата.