— Кой е следващият?
— Аз — обяви Тейлър и стана. Изглеждаше още по-висок — толкова беше слаб. — Първо, не искам никакви жени тук. Аз мога да върша домакинската работа.
Джордж гледаше намръщено Монти, за да предотврати избухването му.
— Категорично отказвам някаква си жена янки да ми готви. Освен това не обичам да ми заповядват. Откакто е дошла, непрекъснато ни нарежда какво да правим, а това не е правилно.
Тейлър млъкна.
— Мразиш ли я? — попита Джордж.
— Не е важно дали я мрази, или обича — възрази Джеф.
— Това може да повлияе върху моя начин на гласуване — каза Джордж.
— Не я мразя — призна без желание Тейлър. — Напоследък не се държи толкова лошо.
— Въпросът не е в това — намеси се Джеф.
— Свърши ли, Тейлър? — попита Джордж.
— Ами, да.
— Добре, Джеф, говори.
Думите се заизнизваха от устата му още преди да стане на крака.
— Въпросът не е дали я харесваме, или дали ни командва. Става дума за принципи. За онова, което ни причиниха янките по време на войната. За онова, което продължават да правят с нас чрез Реконструкцията1. Не мога да погледна тази жена, нито да си помисля за баща й, без да си представя хилядите смели момчета от Конфедералната армия, лежащи върху изровената земя с разкъсани от оръдейните изстрели тела, пролели кръвта си в калта на многобройните бойни полета. Как може да мислите за тази жена в кухнята и да не се сещате за семействата, чиито съпрузи и синове никога няма да се завърнат у дома? А за Мадисън? Дали ще се върне тук?
— Роуз не е виновна за Мадисън — възрази Джордж.
— Тогава какво ще кажеш за баща ни? Знаем, че янките са го убили. Разкъсали са го на парчета.
Джеф спря да говори и погледна братята си, но те мълчаха.
— Не разбирам как е възможно да си помислите дори за миг да задържите тази жена тук. Не мога да повярвам, че именно ти, Джордж, искаш това.
Джордж съзнаваше, че възражението на Джеф няма нищо общо с Роуз и баща й. Беше война и тя бе причинила страданията на Джеф и на другите като него. Никога нямаше да приеме Роуз, докато не се примиреше със загубата си.
Но той се питаше дали това някога ще стане.
— Имаш ли да казваш още нещо? — рече Джордж.
— Да. Не виждам как ще остана в тази къща, ако Роуз не се махне.
Джеф седна.
— Мисля, че ще е по-добре, ако се въздържаме от заплахи — каза Джордж. — Не е честно спрямо другите. Освен това кой знае дали някой няма да промени решението си. Ако отправяте предизвикателства по този начин, после ще бъде по-трудно да се отметнете.
— Аз няма да променя решението си.
— Кой иска да говори сега? — обърна се Джордж към близнаците.
— Ами, аз — рече Монти, но не стана. — Изобщо не бях доволен, когато Роуз дойде тук. Ако си спомняте, казах, че трябва да се отървем от нея. Казах го високо.
— Ти винаги говориш високо — намеси се Зак.
— Само че промених мнението си. Като оставим настрана, че Роуз е хубава, като картина и е една от най-добрите готвачки на света, тя е много свястна жена. Оценявам високо онова, което направи за нас днес следобед. Щях да застрелям проклетите мошеници и тук щеше да довтаса цяла армия. Тя разбра, че искат да ни измамят и знаеше какво да каже, за да ги спре. Единственото, което не мога да забравя е, че е янки. Знам, че не е участвала във войната, но баща й е участвал. Аз не сънувам кошмари за убити войници като Джеф, но мисля за бандитите и конекрадците, на които позволиха да дойдат тук, само за да ни направят толкова бедни, че да не сме в състояние да оказваме съпротива. Не искам да се караме заради нея. Най-после започнахме да се чувстваме като семейство. Ще съжалявам, ако това не продължи.
Малко смутен от изблика си на чувства, Монти седна.
Джордж не знаеше дали да вярва на ушите си. Мислеше, че след Тейлър, Монти държи най-малко на семейството.
Всички обърнаха очи към Хен.
Той седеше на мястото си.
— И аз не я харесвах в началото. Кипнах, когато обърна масата първата вечер. Винаги съм мислил, че една жена трябва да се държи като майка ни, а Роуз съвсем не отговаряше на тази ми представа. После си спомних, как един ден влязох в стаята на майка ни. Тя плачеше за нещо, което татко бе направил.
— Тя все плачеше — намеси се Монти, ядосан, че си спомня за обидите, които стягаха гърлото му.
— Тя казваше на огледалото си: „Само да можех да му се противопоставя.“ Мама никога не възразяваше на татко. Но ако можеше, обзалагам се, че щеше да се държи също като Роуз.
— Ние не… — поде Джеф.
— Не съм свършил — продължи Хен и студенината в очите му накара Джеф да млъкне.
— Аз също мразя янките. Ако не беше майка ни, щях да се сражавам срещу тях заедно с вас. Но не мисля, че детето е отговорно за прегрешенията на родителите си. Мислех, че баща ни е най-подлият, най-долният, най-проклетият кучи син, който някога се е раждал на тази земя. Според собствените си виждания, бащата на Роуз е бил почтен човек. Но ние не можем да кажем същото за нашия старец. Не понасям мисълта, че е служил в Съюзническата армия. Съгласен съм с Монти, много е хубаво, че отново сме единно семейство. Питам се само дали това щеше да стане, ако не беше Роуз. Не бяхме много единни, преди тя да дойде тук.