Выбрать главу

Роуз не можа да определи дали Зак очаква приказката, или бяга от чиниите. Но този въпрос не я занимава дълго. Когато влезе в кухнята, Джордж разчистваше масата.

— Не е необходимо да го правиш — рече тя, като бързо грабна чиниите от ръцете му.

— Щеше отдавна да си свършила, ако не те бяхме накарали да стоиш навън.

— Няма да ми отнеме много време.

— Ще ти помогна.

— Добре — съгласи се тя. Стомахът й се сви от вълнение. Джордж не й беше помагал от първата вечер, когато тя хвърли вечерята на пода.

— Предполагам, че Зак ти е съобщил новината.

— Много ли беше разстроен Джеф? Подмина ме като северен вятър.

— Ще му мине.

— Може би не трябва да оставам. — Не знаеше защо го каза. Последното нещо, което искаше, бе да замине, независимо какво изпитваше Джеф.

— Всъщност той не се сърди на теб — рече Джордж, докато слагаше мръсните чинии в легена с вода, който Роуз бе поставила да се топли на печката. — Само не може да забрави какво му причиниха войниците от Съюзническата армия.

Обзе я отчаяние.

— Ще бъде същото като в Остин. Всички започнаха с омраза към нещо друго, но накрая намразиха мен.

— Никой няма да те намрази. Няма да го допусна.

Тя почувства, че тревогите й се стопиха. Глупчо. Не знаеше ли, че не може да контролира чувствата на хората? Но бе сигурна, че ще я защищава.

— Няма нужда да се притесняваш и за Тейлър. Той не те мрази.

— И все пак ми е неудобно.

— Недей. Останалите искаме да си тук. На Монти не му стигнаха думите да хвали кулинарното ти изкуство. А Хен направо ти се възхищава.

— Мислех, че не приема друга жена освен майка ви — изненадана рече Роуз.

Усмивката изчезна от лицето на Джордж.

— Съжалявам, че не съм го споменавала досега, но не знаех дали ти е приятно да говориш за майка си. Понякога като че ли не чуваш. Друг път се сковаваш като изсушена кожа. Дори не ми каза, че това е нейната спалня — рече Роуз, като посочи с глава към вратата, скрита под горните дрехи. — Открих я случайно.

— Предполагам, че е време да ти разкажа за майка ни.

Но той не изгаряше от нетърпение да започне. Стоеше като закован, сякаш спомените го връщаха назад във времето. Роуз трябваше да измъкне чиниите от ръцете му.

— Майка ни беше красиво, нежно създание. Произлизаше от уважавано, но бедно семейство. Баща ни я очаровал с хубостта и обаянието си и я заслепил с безграничната си енергия и богатство. Но тя се омъжила за него, защото го обичала. И това била най-голямата грешка в живота й.

След като започна да разказва, той като че ли малко се поуспокои.

— Майка ни мислеше, че нашият баща е всичко на света. Независимо колко скандално се държеше той, колко унижения ни причини и колко страдания ни донесе страстта му към хазарта, тя не престана да го обича и искаше и ние да го обичаме колкото нея.

Джордж замълча.

— След един особено бурен скандал няколко семейства, съседи и стари приятели, ни купиха това ранчо и заставиха баща ни да дойде тук. Само че той нямаше намерение да остава. Непрекъснато търсеше начини да се измъкне оттук. И го направи. Войната започна само няколко месеца след като се бяхме преместили. Сигурно страшно му е допаднала. Тя беше единственото нещо, което можеше да се сравни с неговата жестокост.

Отново замълча, а чертите на лицето му се изостриха.

— Здравето на майка ни беше разклатено, а Зак беше още бебе. Момчетата бяха твърде малки, за да поемат грижата за ранчото, но той изобщо не се замисляше за тези неща. Можеш да си представиш как се отрази това на майка ни. Тя почина година по-късно.

Роуз знаеше, че Джордж не може да разбере. За него отговорността беше всичко.

— Монти само ругае, когато се спомене името на баща ни, но мисля, че Хен би го убил, ако се бе върнал у дома. Той обожаваше майка ни.

Джордж може би не мразеше баща си, но не можеше да му прости. Трагедията му обаче, според Роуз, се състоеше в това, че искаше да му прости.

— Майка ти трябва да е била забележителна жена.

— Тя не искаше да идва в Тексас… Смяташе го за чужда страна…, но и през ум не й мина да се противопостави на татко.

Джордж отново спря да говори, като си спомни нещо, което не искаше да сподели с Роуз.

— Мисля, че нито един от нас няма да му прости за онова, което й причини.

— Ти знаеш, че трябва да бъде точно така, нали?

— А ти би ли могла да простиш?

Искаше й се да каже, че може, но не беше така. На хората от Остин не би простила за много по-дребни неща.

— Не.

— Може би щях да му простя, ако всеки ден не се сблъсквах с последствията от характера му. Забелязвала ли си бледия белег около врата на Монти? Това е рана от въже. Двама бандити току-що го били вързали, когато Хен ги намерил. Тогава Монти беше на четиринадесет години. Само на четиринадесет, за Бога, и мислел, че ще умре. Хен уби двама души същия ден. И той беше на четиринадесет години. Ако искаш да знаеш как им се е отразило всичко това, вгледай се в очите им. Те са едва на седемнадесет години, а изглеждат по-възрастни от мен.