Само че не можеше да промени всичко изведнъж. Трябваше да оправя нещата едно по едно.
— Значи разбираш, защо не можех да легна при теб тази нощ? — завърши Джордж.
Роуз сподави вълнението си. Трябваше да бъде напълно спокойна. Нямаше право да греши. Винаги съществуваше вероятността, че щом не бе дошъл в леглото при нея тази вечер, може би никога нямаше да дойде. Първо трябваше да премахне тази бариера. А призраците щеше да остави за друга вечер.
— Разбирам, че не ме обичаш… Не е необходимо да се чувстваш виновен. И без това никога не си го твърдял… Но още ли си сигурен, че искаше да се ожениш за мен?
Джордж скочи от стола си. Подпря се за миг на облегалката, докато възвърне равновесието си, но бързо стигна до Роуз. Седна до нея, взе ръцете й в своите и я погледна в очите.
— Повече от всичко, което някога съм искал през живота си. Опитах се да не се оженя за теб. Опитах се да не мисля за това, но не успях. Тъкмо затова се напих. Отлагах идването си тук, за да ти кажа, че искам да направя единственото, което не трябва.
— Ще бъдеш ли щастлив с мен, ако се съглася да нямаме деца?
— Но ти винаги си искала семейство.
— Отговори на въпроса ми.
Роуз бе взела решение. Знаеше, че ще има моменти, когато щеше горчиво да се разкайва за това решение, но от опит знаеше, че не може да има всичко. Имаше привързаността, верността и подкрепата на Джордж. Беше сигурна, че един ден ще има и обичта му. За нея беше готова на всякакви жертви.
Джордж бе смаян, когато осъзна, че нито веднъж през цялата вечер не му бе минавало през ума да остави Роуз. Не можеше да си представи как би живял без нея.
Чудеше се дали и баща му бе изпитвал същото чувство, когато бе срещнал и се бе оженил за младата и красива Аурелия Джулиет Гаскон. Спомняше си миговете, когато изглеждаха щастливи заедно.
Потръпна. И с него ли щеше да стане същото?
— Да.
Вече наистина го мислеше.
— Има още нещо, което искам да ми обещаеш — добави Роуз.
Той почувства студенината на железни окови, които се увиваха около него, сковаваха го, възпираха го и го обвързваха.
Решително потисна надигащото се у него мрачно предчувствие. Роуз го обичаше. Не би могла да очаква от него да направи нещо, което не бе във възможностите му. А той би сторил всичко, за да я направи щастлива.
— Обещай ми да ми кажеш, ако започнеш да усещаш, че бракът ни те задушава.
— А ти какво ще направиш?
— Ще те освободя. Искам да бъдеш с мен, защото ти е приятно да сме заедно, защото, дори и да си свободен да отидеш, където пожелаеш, ти ще предпочетеш да останеш с мен. Заради щастието и на двама ни ща се откажа от семейството.
— Няма да ти позволя да го направиш.
— Всички имаме право на избор, Джордж. Ти поиска да се ожениш за мен, макар да се страхуваше, че лошото у тебе ще надделее в един момент. Аз съм готова да поема риска да бъда щастлива без семейство. Това не е ли справедливо?
Джордж кимна. Нямаше доверие на гласа си.
— Освен това, ти съвсем не си лош. Не искам да ти противореча. Само държа да знаеш, че според мен ти си най-силният мъж, когото познавам. Вярвам, че можеш да направиш всичко, което пожелаеш.
Дори и след огромното количество уиски Джордж се удиви на голямото доверие, което Роуз имаше в него. Може и да беше като баща си, но с нейна помощ може би нямаше да стане като него.
Роуз погледна надолу към ръката си, която Джордж здраво стискаше.
— В случай че искаш да си легнеш, тази вечер не можеш да станеш баща.
— Искаш да кажеш, че…
Роуз вдигна поглед към него.
— Винаги ще ти казвам.
Тя отдръпна ръката си. Нарочно съблече пеньоара си.
Едва след минута Джордж разбра какво имаше предвид. Тя предлагаше да му бъде съпруга според неговите условия, без да се страхува, че ще имат деца, без да се страхува, че ще стане грешка. Щедростта на подаръка й, безкористността на саможертвата й почти го сломиха напълно.
Почти.
Съвестта му напомняше, че все още не я обича, че не бива да отнема целомъдрието й, след като няма какво да й предложи в замяна, но той я заглуши. Роуз го бе поканила в леглото си. Щом това я устройваше, той възнамеряваше да приеме поканата.
Тялото на Джордж се отзова моментално. Почувства се малко виновен, че физическите му потребности се намесват в един такъв почти свят момент, но видя, че тя седи пред него само по нощница. Взаимното им привличане ги завладя напълно.
Джордж се изправи с усилие на крака и отвори вратата. Вратата на Соления се отвори почти веднага.
— Още кафе — извика Джордж. — И гореща вода за банята. Това е първата ми брачна нощ и жена ми чака.
Беше се облегнал на рамката на вратата, за да се подпира.