Движението му причини силна пронизваща болка в главата. Той се отпусна на възглавницата и хвана с ръце пулсиращата си глава. Опита се още веднъж. Болката беше ужасна. Изстена. Дали не беше ранен? Дали нямаше някаква рана, за която не си спомняше?
— Как се чувстваш?
Не беше сам. Трудно му беше да определи с кого е, но гласът приличаше на Роузиния. Сигурно е вкъщи. Трябва да е болен.
Отново отвори очи. Погледът му бавно започна да се прояснява. Предметите около него започнаха да придобиват очертания. Но това не беше неговата стая. Не си беше у дома.
— Трябва да си пил повече, отколкото предполагах — рече Роуз. — От един час се мъча да те събудя.
Но за какво говореше тя? Той не пиеше. Спомни си какво беше сторило пиенето с баща му. Направи го раздразнителен и подъл. Биеше се, говореше жестоки, неприятни неща. Джордж се бе заклел никога да не пие.
— Съжалявам, че се чувстваш толкова зле, но щя трябва да станеш. Всички очакват да видят младоженците.
Може би Роуз бе пила. Онова, което му говореше, нямаше никакъв смисъл.
— Навън вече има опашка от хора, които искат да разберат как си оцелял след уискито и след първата ни брачна нощ.
Изведнъж събитията от изминалия ден нахлуха в главата му. Беше се оженил!
И се беше натряскал на първата си брачна нощ. Не знаеше дали да се смее, или да потъне в земята от срам. Реши да се засмее. Може би тогава няма да се чувства толкова унижен. Но болката беше мъчителна. Дори и мускулите на лицето го боляха.
— Колко е часът? — успя да попита той. Гласът му бе дебел и пелтечеше.
— Минава десет. Горещо е, но денят ще бъде чудесен.
— Тогава защо е толкова тъмно в стаята?
— Мислех, че ще е по-добре за очите ти.
Тя отиде до прозореца и дръпна пердетата. Ослепителната светлина сякаш разцепи мозъка на Джордж. Той отново се хвана за главата и притисна длани към очите си.
— Да, чудесен ден, сигурно.
Искаше думите му да прозвучат шеговито, макар и произнесени малко без желание. Но гласът му прозвуча сърдито.
Роуз тихичко се изсмя.
— Едва ли ти харесва, но не е възможно да лежиш в леглото цял ден. Ще можеш ли да седнеш?
Не, не можеше. Стори му, че самото усилие да го направи ще го убие, но знаеше, че трябва да се опита.
— Току-що изпратиха кафе.
Ако сядането не го убиеше, кафето щеше да го направи. Той не обичаше кафе. Ако си спомняше добре, снощи пи ужасно много кафе. Някъде беше чул, че наказанието за греховете е смърт. Е, беше съгрешил, но очевидно ангелите мислеха, че смъртта не е достатъчно наказание. Щяха да го държат жив, докато изтърпи всякаква болка.
Нямаше смисъл да отлага повече. Трябваше да седне. Ако умреше, ако се опитваше да го направи, нямаше да е лошо.
Джордж седна.
Струваше му се, че очите му ще изхвръкнат и ще издърпат мозъка му. Роуз се забули в мъгла. Мина цяла минута, докато погледът му се проясни.
— Сигурно здравата съм се натряскал — рече той. Това беше очевидно за всеки глупак, но в момента не можеше да каже нищо друго. Учуди се, че дори си спомня достатъчно думи, за да сглоби изречение.
— Според Соления, си вдигнал наздравица с всеки от града.
— Някой сетил ли се е да ми напомни, че не пия?
— Никой не е знаел.
— Откъде да го знаят, когато се мъчех да ги убедя в противното?
Джордж седна на ръба на леглото, хванал с ръце главата си, с лакти на коленете. Не смееше и да си помисли как се е представил като съпруг в очите на Роуз. Определено нямаше да подскочи от радост. Вдигна глава и отново усети силна болка в тила.
— Готов ли си да пийнеш малко кафе?
— Не, но ми дай една глътка. Трябва да плащам за греховете си.
Той бе забравил колко мразеше вкуса на кафето. Особено тексаското. По вкус напомняше отвара от жълъди, орехови черупки и някакви треви, които го правеха сладко и кисело едновременно.
Обаче пийна. Надяваше, че скоро някой ще му потърси сметка за греховете, но ангелът на смъртта явно също спеше до късно. Изпи още една глътка. Вкусът поне му помагаше да забрави за болката. Само да не му стане лошо сега.
— Ще закусиш ли?
— Не.
От устата му излезе стенание, а не говор.
— Добре тогава. Тук имам достатъчно за трима. Мисис Спрекъл каза, че трябва да изядеш всичко. Убедена е, че след първата брачна нощ трябва да си възвърнеш силата.
— Мисис Спрекъл?
Името му напомни за кокошка. Нервна квачка с черни и бели пера.
— Събуди я в един часа за гореща вода. Спомняш ли си? Твърдо беше решил да легнеш в брачното легло свеж като маргаритка.
Ако кафето действително го убиеше, напълно щеше да си го е заслужил. Позорът му сигурно вече беше известен на всички. Джордж въздъхна дълбоко, изгълта останалото кафе и подаде чашата на Роуз.