На Джордж му се виждаше съвършен.
— Освен това чакам да продадеш стадото. Тогава ще можеш да ми купиш нещо наистина скъпо. Представяш ли си, как ще изглеждам с рубини и сапфири?
Той си помисли, че ще изглежда прекрасно, но тя продължаваше да отвлича вниманието му от пръстена. Той му хвърли още един поглед, докато отминаваха. Колко искаше да й го купи, но се налагаше да изчака, докато събереше собствени пари. Не знаеше колко години щяха да минат, преди да може да похарчи такава сума за пръстен.
Знаеше, че Роуз няма нищо против да чака, но той не искаше.
Събуди я земен трус.
Роуз се стресна и се изправи. Не виждаше нищо в мастиленочерната тъма около нея. Бяха тръгнали да се прибират и Джордж бе настоял да прекарат нощта в един почти непроходим храсталак. Тя се обърна към мястото, където той бе легнал, близо до нея.
Него го нямаше!
— Джордж! — извика сподавено тя.
— Шшт! — изсъска някъде наблизо Сайлъс Пикет. Той и неколцина други мъже бяха отишли при конете, за да ги успокоят.
— Джордж и Соления отидоха да видят какво става — обясни Сайлъс. — Каза да стоим тук, каквото и да се случи.
Роуз зачака сгушена в одеялото, а зъбите й тракаха от страх. Веднага се сети за индианците, които бяха видели със Зак. Дали пък не бяха хората на Кортина? Дали този ужасен бандит не бе стигнал чак до Тексас? А къде беше армията? Нали трябваше да защищава населението на Тексас от индианците и бандитите?
Шубраците около нея зашумоляха и тя едва не изпищя от страх, когато Джордж се появи внезапно пред нея. Тя се хвърли в обятията му.
— Някакви мексиканци крадат добитък — обясни й той.
— А от нашия откраднали ли са? — попита уплашено тя.
— Нашето ранчо е твърде далеч.
— Хората на Кортина ли са?
— Не знам и не попитах. Бяха четиридесет-петдесет души.
— А дали ще дойдат да крадат нашия добитък?
— Вероятно.
— И какво ще направиш тогава?
— Ще се бия.
— Но как ще се биеш срещу толкова много хора?
— Ако не се бием, те ще ни вземат всичко, което имаме.
Роуз почти бе забравила, че във вътрешността на страната не беше така безопасно като в Остин. Бе забравила, че може да се наложи Джордж и братята му да се бият и да умрат заради земята си.
— Натоварете всичко! Тръгваме!
Заповедта на Джордж я ужаси.
— Защо? Знаят ли, че сме тук?
— Не. Ще разпръснем стадото.
Паника обзе Роуз.
— Какво ще правите? Те са толкова много.
— Почти нищо не бихме могли да направим, но не мога да стоя и да ги гледам как крадат добитъка и да не се опитам да предприема нещо. Не сме достатъчно, за да им отнемем добитъка, но ако успеем да обърнем стадото и да го накараме да тръгне към дома си, може би собствениците ще имат време да го уловят.
— Искам да дойда с теб.
— Не. Ти и Сайлъс се качвате в каруцата и тръгвате към ранчото. Ние ще ви настигнем преди зазоряване.
— Но ти дори нямаш кон.
— Надявам се, че Сайлъс ще ми даде неговия.
Тя кимна в знак на съгласие.
Знаеше, че няма смисъл да спори с Джордж, когато ставаше дума за схватка.
— Идват — каза Соления и хукна към храстите, където Джордж бе устроил засадата.
— Колко яздят отпред?
— Само двама. Алекс и аз вече се справихме с първите.
Джордж се усмихна доволно.
— Защо не ми бяхте войници по време на войната? Онези щяха да прекарат доста безсънни нощи.
— Сигурен ли си, че само искаш да обърнем стадото? — попита Соления.
— Това е единственото, което можем да направим — отговори Джордж. — Ако убием, колкото можем, по петите ни ще тръгнат всички престъпници на Мексико. Не бих изложил живота на Роуз на опасност заради чуждия добитък. А сега заемете позиция. Щом извикам, почвайте да стреляте.
Соления се ухили.
— Мислиш ли, че бойният вик ще изкара ума на онези бандити?
— На янките винаги им въздействаше. Сигурно ще смрази кръвта на тази сган.
Цялото тяло на Джордж се разтрепери от вълнение. Беше като див жребец, подушил миризмата на неприятел и нямаше търпение да даде сигнал за атаката. Чувстваше се отлично, че отново издава заповеди. Само му се искаше да има достатъчно хора, за да очисти всеки бандит, опитал се да прекоси Рио Гранде. Дори нямаше нищо против да пренесе битката на територията на Кортина.
Ех, ако сега беше командир на някой тексаски форт…
Той не довърши мисълта си. Първият вол се появи иззад храстите. Джордж заби пети в хълбоците на коня и нададе смразяващ боен вик, като изстреля залп куршуми точно над главите на приближаващия се добитък. Моментално последваха подобни изстрели от четири други места в храсталаците. Първите ездачи бяха пометени от седлата си, преди да имат време да извадят оръжието си.