Блестящите му от щастие очи компенсираха всичко, което щеше да каже Джеф. Светът на Зак отново се въртеше около оста си.
— И как така се върна? — попита детето, след като се намести между двамата.
— Роуз и аз се оженихме — отговори Джордж. — Една съпруга трябва да живее при мъжа си.
Джордж изчака да чуе какво ще каже Зак. Реакцията му вероятно щеше да бъде показателна за отношението на другите му братя.
— Мога ли да спя на твоето легло? — попита той със светнали от вълнение очи.
Смехът на Джордж разкъса оковите на напрежението, което се бе насъбрало през последния час у него. Цяла сутрин се бе притеснявал как ще реагират братята му, а единственото, което интересуваше Зак, беше да се разположи на по-голямо легло.
— Ще видим.
— Това означава не. Не можеш да ме заблудиш.
— Това означава, че ме свари неподготвен. Не съм имал време да мисля по този въпрос. На някое от другите момчета може да му трябва. При това положение, ти ще спиш на неговото легло.
— Малките деца никога не получават нищо — оплака се Зак. — Ще избягам в Ню Орлиънз.
— Надявам се, че няма да го направиш — рече Роуз. — Кой ще ми помага за вечерята?
— Не и Тейлър. Ще си обере крушите, веднага щом те види.
— Той стоя ли с тебе вкъщи?
— Да, но през цялото време се държеше като гадно копеле.
— Подозирам влиянието на Монти — отбеляза Джордж, като погледна изпитателно Зак. — И повече да не чувам такива думи от тебе.
— Тейлър приказва така.
— Трябва да поговоря с Тейлър и Монти. Едно шестгодишно дете не бива да псува.
— Скоро ще стана на седем — обади се Зак. — Достатъчно голям ли ще бъда, за да псувам?
Роуз едва не омаловажи сериозността на Джордж, като най-безсрамно се изкикоти.
— Нито когато станеш на седем, осем или дванадесет години.
— По дяволите — изруга Зак и погледна брат си, изпълнен с угризения на съвестта. — Не исках да кажа това — заоправдава се той. — Просто ми се изплъзна от устата.
— Точно това ме плаши. Мисля, че е време да изпратя някъде Монти за по-дълго.
— Изпрати Джеф. Монти ми харесва.
Тази простодушна забележка отрезви Джордж. Стана още по-нещастен, когато видя изражението на Тейлър, който излезе от къщата, веднага щом спряха в двора. Той държеше дълбока купа и бъркаше нещо в нея.
— За какво се връща тази? — попита сърдито той.
— Оженихме се — отговори Джордж.
Тейлър зяпна Роуз, а ръката му застина, както бъркаше. След минута хвърли купата на земята и се затича към другия ъгъл на къщата.
— Тейлър правеше пълнеж — поясни Зак, като гледаше захвърлената купа. — Изобщо не ми прилича на пълнеж.
— Вечно трябва да се извинявам заради братята си — каза Джордж.
Но Роуз явно не приемаше сериозно бягството на Тейлър.
— Ще се върне за вечеря.
Тя вдигна купата, прегледа съдържанието й и го хвърли на пилетата.
— По-добре да се заловя с вечерята. Близнаците сигурно ще си дойдат скоро. Зак, внеси багажа в къщата. Ще ми трябват яйца и дърва за огъня. Сигурна съм, че не си донесъл и на Тейлър. Искам ги веднага.
И двамата братя млъкнаха, Зак с много по-голяма готовност от Джордж. Зак трябваше само да събере яйца, да насече дърва и да налее мляко. Джордж трябваше да измисли какво да каже на братята си.
Оказа се, че не е необходимо. Соления вече беше съобщил новината.
Монти докара коня си досами стълбището на къщата, втурна се в кухнята и силно прегърна Роуз. Тя едва успя да пусне лъжицата, с която разбъркваше фасула защото той я вдигна, завъртя я и я целуна по устните.
— Благодаря на Бога, че Джордж се е вразумил. Сега отново мога да се храня.
— Понякога мислиш ли за нещо друго освен за стомаха си? — засмя се Роуз.
— Да — отговори Монти, като се засмя с онази усмивчица, която според нея един ден щеше да подлуди някоя жена, — но някак имах чувството, че си забранена зона. Освен това, на тебе не ти се наложи да ядеш онова, което Тейлър забъркваше през последните няколко дни. Кълна се, че се опитваше да ни отрови, защото харесваме повече твоите гозби от неговите.
— Остави жена ми — рече леко раздразнен Джордж — Можеш да я целунеш, но тази прегръдка е нещо повече от братска.
Монти още притискаше Роуз към себе си, а краката й се люлееха във въздуха. Познатото дяволито пламъче искреше в очите му и тя се притесни за миг, че може да раздразни брат си. Беше готова да изсипе фасула отгоре му, ако се наложеше, но Монти се усмихна добродушно и я пусна на пода.