— Няма да ви причинявам неприятности, макар че доста се изкушавам, като гледам колко е сериозен Джордж.
Той отиде до брат си и го тикна настрана.
— Радвам се, че се върна. Никога не съм мислил, че Джордж ще направи такъв сполучлив избор — рече той и целуна Роуз по бузата.
— Можеш да я целунеш — каза Монти, като побутна близнака си. — Джордж няма да има нищо против.
Хен се отдръпна от Роуз и го погледна гневно.
— Много ви благодаря за посрещането — каза Роуз, но стомахът й се свиваше. — Високо го оценявам.
— Не толкова високо, колкото ние оценяваме…
— Монти, ако още веднъж споменеш за готвенето ми, кълна се, че няма да приготвя вечерята. На жената може да й е приятно, когато мъжът хвали гозбите й, но би искала да оценяват малко и самата нея.
— Като си помисля за теб и веднага се сещам за ядене.
На лицето на Хен бе изписано отвращение. Той удари брат си по рамото толкова силно, че Монти едва не загуби равновесие.
— Глупав дърдорко такъв, тя иска да каже, че трябва да ти е приятно, дето е тук, дори и да не може да сготви нищо.
Монти отвърна на удара му.
— Не съм глупав дърдорко, макар и да не знам какви хубави неща да кажа на една жена.
— Ще знаеш, когато му дойде времето — намеси се Роуз, когато двете момчета започнаха да си разменят сериозни удари, — но ако се биете в кухнята ми, ще си легнете гладни.
— Предлагам да се измиете и да се успокоите — каза Джордж. — И си облечете чисти дрехи. Тази вечер е празнична.
— Няма да бъде такава, ако Тейлър и Джеф не дойдат — рече Зак.
Хен грабна малкия си брат, задържа го над главата си и го заплаши, че ще го свари в казана за миене преди вечеря.
Детето писукаше от удоволствие.
— Оставете Зак да разкрие същината на въпроса — предложи Джордж.
— Трима от братята ти ме харесват — каза Роуз. — Много жени започват с по-малко.
— Може би…
— Тейлър ще дойде. Той ми се сърди само защото го изместих от кухнята. А що се отнася до Джеф, сигурна съм, че всъщност не ме мрази. Но ти не можеш да направиш нищо, затова престани да се притесняваш.
— Нямаше да се притеснявам, ако ставаше дума само за мен.
— Ами не се притеснявай и за мен — рече Роуз и се изправи на пръсти, за да го целуне бързо. — Преживях дамите от Остин. След тях почти не забелязвам Джеф.
Но не беше така. Всички го забелязваха.
Всички дойдоха на вечеря, включително Соления и новите работници. Джеф не разговаряше с никого. Не поглеждаше Джордж. Рядко вдигаше очи от чинията си. Нито веднъж не отправи поглед към Роуз.
Отначало говориха малко. Всички бяха сериозно заети с яденето. След като бяха утолявали глада си с храната на Тейлър, а после и сами, когато вече не можеха да храносмилат гозбите му, те припряно бързаха да си наваксат. Всички, с изключение на Роуз и Джордж, ядоха много. Когато се отпуснаха, за да се слегне храната, разговорът се завъртя около предстоящия оглед на добитъка.
— Останалите момчета ще бъдат тук след един-два дни — рече Соления. — Колко време ще ни отнеме, за да се подготвим за пътуването, ще зависи от добитъка, който искаш да вземеш.
— Сайлъс вече ни показа как да направим заграждението и улея за дамгосването — каза Монти на Джордж. — Това ще намали времето наполовина.
— И ще ни улесни — добави Хен. — Не е шега да вкараш вътре петгодишен вол, по-голям от коня ти.
— Докато имаме помощници, искам да прегледам стадото и да набележим всички бикове, които няма да задържим — рече Джордж. — Можем да дамгосаме всички, които сме пропуснали, и да подберем онези, които ще продадем.
— Това вероятно ще ни отнеме още месец — реши Соления.
— Освен това искам да преброя добитъка — продължи Джордж. — Ако бандити нападнат ранчото довечера, няма да знаем колко са откраднали.
— Макклендънови откраднаха едно по едно повече от бандите — отбеляза Монти. — Ще изгоня всичките до един от щата.
Джеф изправи глава.
— Не казвай нищо — рече му Джордж. — Няма да се караме. Разбра ли?
Всички разбраха, че това не е молба. Дори Джеф.
Обсъждането на огледа на добитъка продължи, но напрежението се бе възвърнало. То се увеличаваше с всяка изминала минута.
— По-добре да си лягаме, ако смятаме да се занимаваме с кравите преди зазоряване — предложи Соления и стана. — Много вкусно беше, мисис. Утре сутринта сами ще си приготвим нещо за хапване.
— Ще се храните с нас, докато сте в къщата — каза Роуз. — Кога искате да тръгнете?
— Пет часът рано ли е?
— Как да не е, по дяволите — възкликна Монти. — Дори кучетата ми не стават толкова рано.
— В такъв случай ще трябва да се погрижим да променим дневния ти режим — каза Джордж. — Както и езика ти. Зак започва да говори също като теб.