— Копеле такова! — кресна Монти на най-малкия си брат.
— Точно тази дума имах предвид — рече Джордж.
Монти има благоразумието да се изчерви.
— Няма да ви уча какво да говорите там, в пущинаците, но всичко се променя в мига, в който влезете в този двор. Същото се отнася и за помагачите — каза Джордж на мъжете, докато излизаха от стаята.
Соления кимна в знак на съгласие.
— Роуз сигурно е чувала… — започна Монти.
— Вероятно е чувала, но няма никаква причина да продължава да чува. Приятно ли ще ти е, ако хората псуват в присъствието на жена ти, или на приятелката ти?
— Ще внимавам какво говоря — обеща Хен. — Не искахме да те обидим, госпожо — обърна се той към Роуз.
— Монти обикновено не се замисля какви ги дрънка. Хайде да си лягаме, преди да си изтърсил още някоя глупост — изсъска Хен на другия близнак.
Двамата излязоха от кухнята, като си разменяха ожесточени реплики.
— Време е и ти да си лягаш — обърна се Джордж към Зак.
Тейлър бе излязъл със Соления и останалите.
— Може ли да спя в твоето легло? — попита Зак. — Ти обеща, нали помниш?
— Обещах да си помисля — отговори Джордж.
Той бе забелязал ненадейното внимание от страна на Джеф и се стегна.
— Хайде, отивай и лягай там. Явно никой друг не го иска.
— Ура! — извика Зак.
Той скочи, прегърна брат си и изтърча от стаята, за да съобщи на всички радостната новина.
— А ти къде ще спиш? — попита Джеф.
Гневът в гласа му се долавяше ясно.
— Ако вие двамата ме извините, ще отида да помогна на Зак — каза Роуз — Предполагам, че ще легне на голия дюшек, без да си сложи чисти чаршафи.
Джордж се поуспокои. Не искаше Роуз да живее със спомена за онова, което щеше да каже Джеф.
— Ще спя с жена си — отговори Джордж. — Ще се съгласиш, че така е редно, макар и тя да е янки.
Той не разбра защо отговорът му успокои Джеф. Мислеше, че ще го удари.
— Смятам, че няма да се чувствате удобно на тавана.
Чак сега му стана ясно.
— Роуз и аз ще спим в спалнята.
Той кимна през рамо към вратата зад връхните дрехи. Джеф изглеждаше като буреносен облак.
— Но това е стаята на майка ни! — извика той, а лицето му се зачерви от гняв. — Да не искаш да кажеш, че ще настаниш тази…
Джордж го прекъсна.
— Преди да кажеш каквото и да е, спомни си две неща. Първо, Роуз е моя съпруга. Не можеш да говориш каквото си искаш за нея и да очакваш аз да ти простя и да забравя. Второ, по-добре кажи каквото имаш да казваш сега. Ако го повториш пред Роуз, ще те поваля на земята.
— Не мога да повярвам! — избухна Джеф. — Собственият ми брат. Толкова ли се нуждаеш от жена, че трябваше да се ожениш? Можеше да си намериш някоя. Всеки град в Тексас е пълен с жени. Те обикновено са готови да се хвърлят в краката ти.
— Не се нуждая толкова много от жена, Джеф. И аз имам желания като всички останали, но не се ръководя от тях.
— Сигурно се ръководиш от нещо друго, но не и от разсъдъка си. Ако не е стомахът ти или нещо под него, какво е тогава?
— Нещо, което омразата и гневът ти пречат да разбереш — отговори Джордж.
— Само не ми казвай, че я обичаш — рече Джеф. — Не бих повярвал, че обичаш една янки, дори и да се закълнеш.
— Добре, няма да се кълна.
— Господи, чак сега ми стана ясно. Съвсем скоро къщата ще се изпълни с малки пикльовци янки.
— Няма да имаме деца — каза Джордж.
Джеф зяпна брат си.
— Тогава за какво друго си се оженил за… нея?
— Във вените на всички нас тече кръвта на татко. Мислиш ли, че бих рискувал да стана баща на синове, които ще приличат на него?
— А Роуз какво мисли по този въпрос?
— Не е твоя работа — отговори Джордж, — но тя се съгласи.
За миг Джеф изглеждаше напълно объркан.
— Но да я настаниш в стаята на майка ни — продължи той, — да й позволиш да спи в леглото й…
— Знаеш, че тя би се съгласила — отвърна Джордж. — Освен това, тя живя тук по-малко от две години. Никой от нас не е роден тук.
— А какво ще кажат близнаците?
— Нищо, и ти го знаеш. Ти си единственият, който не може да се примири с факта, че бащата на Роуз се е сражавал в Съюзническата армия.
— Адски си прав — не мога.
— Ами ще трябва да се примириш. Роуз ще остане тук.
— Искаш да кажеш, че си избрал тази жена пряко собствената си плът и кръв.
— Ако някой трябва да избира, това си ти, а не аз. Аз вече съм направил избора си.
— Няма какво да избирам. Губиш си времето, като ме молиш да я приема.
— Съвсем не те моля — отговори Джордж. — Знаеш какъв трябва да е изборът ти. Зависи от теб.