Выбрать главу

След като тук-там попаднаха на ферми, Джордж започна да се съгласява с близнаците. Той не забелязваше никакви следи от чифлици, домашни животни и хора, решили да си построят ранчо, за да издържат себе си и семействата си. Виждаше занемарени, обрасли с бурени градини, някоя стара крава или хилаво магаре и полуразрушени колиби. И все пак, никой не изглеждаше гладен.

Не беше трудно да се досети защо.

— Те са от рода на Франк Макклендън — каза му Хен. — Гадни са като змии и мързеливи като таралежи. Единият от тях си намери правителствена работа и сега се държат, като че ли са господари на всичко.

— Е, няма вече да се хранят с нашия добитък — рече Джордж.

Той очакваше неприятности — почти всеки ден забелязваше някой да ги наблюдава, но нищо не се случи. Семейство Макклендън живееха на изток от ранчото. Джордж започна работата точно оттам. За три седмици изчистиха всичко, което можаха да измъкнат от проломите и заплетените шубраци. Не остана нищо друго освен петдесетина опърничави вола.

А тях даде на мексиканците да ги застрелят и да вземат месото и кожите им.

— Имаш ли някакви роднини? — обърна се Джордж към Роуз.

Тя чувстваше, че той се отдалечава от нея и че не може да направи нищо. Би могла, ако го виждаше за по-дълго време, а не за няколко часа на ден, ако имаше удобен случай да поговори насаме с него, ако не беше започнал цикълът й.

Но се срещаха само на масата, по време на ядене. На закуска бързаха да хапнат по нещо и да отидат на работа. На вечеря беше почти същото. Всички идваха изморени, прашасали, потни, избодени и с безброй одрасквания, изгаряния и наранявания. Докато се измиеха, погрижеха за раните си и вечеряха, ставаше време за лягане.

— Само жената и децата на чичо ми — отговори тя. — Но те не са ми близки. Дори не съм ги виждала.

Джордж спеше при нея, но беше твърде изморен, за да направи нещо повече, освен да я целуне целомъдрено, а тя жадуваше за нежните интимни докосвания, допира на пръстите му, прегръдката или ръката около талията й.

Нищо.

Опитваше се да разговаря с него. Той я слушаше, но след като цял ден бе издавал заповеди, нямаше желание да говори. Всъщност и на нея не й се приказваше. Не можеше да говори за нещата, които дълбоко я вълнуваха. Вече се бяха споразумели. А сега тя искаше да промени правилата, за които се бяха договорили.

— Не трябва ли да им съобщиш, че си се омъжила?

Понякога го улавяше, че я гледа по странен начин.

Сякаш наблюдаваше непозната, изучаваше я и се мъчеше да разбере коя е тя и какво представлява. Друг път гледаше право през нея. В такива случаи знаеше, че мисли за братята си.

Започна да се пита дали не бе направила грешка, като се надяваше, че Джордж може да я обикне. Ужасно трудно беше да се влюбиш в жена, за която нямаш време да мислиш.

— Не са се интересували от мен, след като чичо ми беше убит. Те си въобразяват, че всеки, който живее в Тексас, има плантация и стотици роби.

Роуз реши, че сега не е моментът. Нещата щяха да се оправят, след като свършеха с огледа на добитъка и го продадяха. Но знаеше, че с всеки изминал ден става все по-трудно Джордж да се промени. Най-уязвим беше в Остин. Оттогава все повече се отдалечаваше от нея.

Смяташе да го помоли да я заведе в Остин или някъде другаде, далече от семейството му, но не очакваше, че той ще прекъсне огледа, след като тя имаше всичко, от което се нуждаеше за следващите няколко месеца. С изключение на неговата любов.

— А други роднини? Семейството на баща ти?

Всеки път, когато го видеше вперил поглед в празния стол на Джеф, тя знаеше, че чувствата към братята му са надделели. Разбираше го всеки път, когато той поглеждаше Тейлър и между очите му се появяваше бръчка. Разбираше го, когато го виждаше, че напълно съзнателно отделя на Зак по няколко минути всяка сутрин. Дори когато нямаше достатъчно време за нея.

— Те искаха да стане свещеник и се отказаха от него, когато отиде в Уест Пойнт.

А и поведението на братята му не показваше нищо, което да успокои страховете й относно лошата кръв в семейството. Джеф имаше хаплив език и беше жесток. Непрекъснато търсеше начини да дразни близнаците. Монти и Хен обикновено бяха в лошо настроение. А през останалото време се държаха като истински диваци. Тейлър не се съобразяваше с никого. Само у Джордж и Зак като че ли имаше някакво душевно равновесие. Може би Джордж имаше право. Може би всички бяха луди.

— В такъв случай си нямаш никого на света.

Може би, но Джордж не беше сам на света, а тя го обичаше.

Не можеше да продължава така, а и не искаше да се връща назад. Щеше да се побърка, ако скоро не настъпеше някаква промяна.

— Вече не.