— Той умира от любопитство да види огледа на добитъка. Кажи му, че ще го заведеш там по случай рождения му ден. Така няма да очаква, че ще го взимаш всеки ден.
— Ще го взема — рече Джордж. — Съжалявам, че не се сетих за това.
— Не можеш да мислиш за всичко. Доста си зает и притеснен тези дни.
— Това не ме извинява.
— Повече от достатъчно правиш. Престани да се самообвиняваш.
Джордж всъщност очакваше с нетърпение да вземе Зак със себе си. Но за малко: още преди да наближат загражденията, където дамгосваха добитъка, момчето го обсипа с толкова много въпроси, че за малко не го върна. В края на деня вече му се искаше да го бе направил.
— Изкъпи се добре довечера — каза Джордж на Зак, докато слизаха от конете вечерта. — Не го ли направиш, Роуз няма да ти позволи да седнеш на масата. По тебе има толкова кал, че можем да засадим градина.
— Трябва да сипвам млякото — възрази Зак.
— Ще те отменя. По-добре аз да го направя, отколкото да ми вониш цяла вечер. Е, ако се изкъпеш бързо, може и ти да го сипеш.
Зак беше малък, но не беше глупав. Забави се поне два пъти повече, отколкото му бе необходимо. Всички бяха в кухнята преди него.
Когато влезе подскачайки, той видя торта със седем запалени свещички и купчина подаръци на мястото си. Очите му се уголемиха като паници.
— Всичко това за мен ли е? — попита той, като гледаше ту Джордж, ту Роуз.
— Абсолютно всичко — увери го тя. — Не знам някой друг да има рожден ден.
— О! — възкликна Зак. — Никога не съм имал подаръци. Нито торта.
Джордж знаеше, че не може да направи нищо за онова, което е липсвало на миналите рождени дни на Зак, и това го накара да се почувства по-зле от всякога. Дори и да си спомнеше, че братчето му има рожден ден, никога не би му минало през ум да му даде подарък или да помоли Роуз да направи торта.
Но тя се беше погрижила за всичко. Винаги го правеше. Някак беше в природата й. И не само по отношение на рождените дни. Не минаваше и ден, без да им поднесе някаква изненада. Дори и на Джеф.
Щеше да бъде съвършена майка. Удоволствието, изписано на лицето й, докато наблюдаваше колко е щастлив Зак, накара Джордж да се почувства добре, защото тя се забавляваше. Макар и бракът й с него да не й даваше възможност да има собствени деца.
— Кожени каубойски панталони! — извика Зак, след като разопакова един много дълъг пакет, увит в кафява хартия. — Имам си кожени каубойски панталони!
Той се хвърли към големия си брат и толкова силно го прегърна, че едва не счупи врата му.
— Откъде знаеш, че от всичко на света най-много исках кожени каубойски панталони? — попита детето с блеснали от вълнение очи. — На никого не съм казвал.
Джордж отвори уста, за да отрече, че има нещо общо с тази чудесна изненада, но Роуз поклати леко глава. Той разбра, че Зак ще й благодари за тортата, но само един голям брат може да се досети за нещо толкова чудесно като кожени каубойски панталони. Тя искаше заслугата да е негова, защото на Зак по би му харесало да е така.
Джордж преглътна гордостта си.
— Какво друго може да му трябва на един човек, на когото се налага да язди из храсталаците?
— Но ти не ми даваш. Вече може ли?
— Ако нямаш нищо против Роуз да ти вади бодлите.
— На теб не ти вади бодлите — подчерта Зак. — Нито на Хен и на Монти.
— Защото не искаме да ни вижда как плачем — отговори Джордж.
— Ти никога не плачеш — засмя се Зак, защото разбра, че големият му брат се шегува с него. — И звук не издаваш. Само Монти вдига врява.
— Заяждащ се с мен, а? — закачи го той, като го стисна игриво.
Зак благоразумно се скри в обятията на Джордж.
— Ти и Тейлър дръжте Джордж, а аз ще разкъсам малкия разбойник на парчета — каза Монти на Хен.
Хен и Тейлър се престориха, че искат да издърпат Зак от Джордж, а Монти го гъделичкаше, където му паднеше.
Детето пищеше от смях.
Когато по-големите момчета се измориха от игра и се върнаха към вечерята, Зак се отдели от Джордж и отвори подаръците си. Една риза и колан предизвикаха веселия му смях, но чифт ботуши го накара отново да се хвърли на врата на Джордж.
— Този път трябва да благодариш на Роуз — речи той, твърдо решен да не бъде повече причината за радостта на Зак, независимо какво искаха той или Роуз. Тя ги избра специално за теб.
Мисълта, че Роуз е причината за най-щастливите му мигове, откакто се бе върнал у дома, го осени изведнъж. Братята му също бяха щастливи. Не си ги спомняше да са се смели толкова много.