3. Слънчевият загар по тялото показва, че се е пекла на слънце в бански костюм от две части и слънчеви очила. На краката е имала сандали с каишки.
4. Половият орган е добре развит, със силно, тъмно окосмяване. Гърдите — малки и отпуснати. Зърната на гърдите — големи и тъмнокафяви.
5. Доста къс врат. Силни черти на лицето. Голяма уста с пълни устни. Прави, плътни, тъмни вежди с изсветлели мигли, не особено дълги. Носът прав, къс и възширок. Никакви следи от козметика по лицето. Ноктите на пръстите на ръцете и краката са твърди и вероятно изрязвани късо. Никакви следи от лак за нокти.
6. В протокола от аутопсията (който си чел) ми направи впечатление следното: не е раждала или правила аборт. Убийството не е извършено във връзка с обикновено съвокупление (няма следи от сперма). Хранила се е 3–4 часа преди да умре — месо, картофи, ягоди, мляко. Никакви следи от болести или органични изменения. Не е пушела.
Поръчал съм събуждане в шест. Чао.“
Мартин Бек прочете заключението на Колберг два пъти, преди да сгъне листа и да го постави на нощното шкафче. После загаси лампата и се обърна към стената.
Зазоряваше се, когато заспа.
6.
Топлината трептеше над асфалта, когато напуснаха Мутала. Беше ранна утрин и пътят се простираше прав и пуст. Колберг и Меландер седяха на предната седалка, а отзад Мартин Бек беше свалил стъклото на прозореца и подлагаше лице на свежия ветрец. Чувстваше се зле от кафето, което погълна, докато се обличаше.
Колберг караше лошо и нервно по преценката на Мартин Бек, но като никога досега мълчеше. Меландер упорито се взираше през страничното стъкло и нервно хапеше мундщука на лулата си.
Като пропътуваха в мълчание около три четвърти час, Колберг кимна надясно, където между дърветата проблясваха водите на езеро.
— Бурен — каза той. — Бурен, Роксен и Глан. Да ме вземат мътните, но това комай е всичко, което съм запомнил от училище.
Другите не се обадиха.
В Линшьопинг спряха пред една сладкарница. Мартин Бек все още се чувстваше зле и остана при колата, докато другите ядяха.
Закуската подобри настроението на Меландер и през останалата част от пътуването двамата мъже на предната седалка си размениха няколко реплики. Мартин Бек продължаваше да мълчи. Нямаше желание да приказва.
Когато пристигнаха в Стокхолм, се прибра направо в къщи. Жена му седеше на балкона и се печеше на слънце. Беше само по шорти и щом чу вратата да се отваря, взе сутиена си от парапета и се изправи.
— Здравей — каза тя. — Как беше?
— Отвратително. Как са децата?
— Отидоха с велосипедите на плаж. Изглеждаш блед. Разбира се, нищо не си ял като хората. Ще ти направя закуска.
— Уморен съм — отказа Мартин Бек. — Не искам закуска.
— Но ще стане за минутка. Седни сега…
— Не искам закуска. Искам да поспя. Събуди ме след един час.
Беше девет и четвърт.
Той влезе в спалнята и затвори вратата.
Когато тя го събуди, му се струваше, че е спал само една-две минути.
Часовникът показваше един без четвърт.
— Казах след час.
— Изглеждаше толкова уморен. На телефона е комисарят Хамар.
— По дяволите!
Един час по-късно вече седеше в стаята на шефа.
— Доникъде ли не стигнахте?
— Не. Не знаем нищичко. Нито коя е, нито къде е убита, още по-малко от кого. Горе-долу знаем как и къде, но това е всичко.
Хамар седеше с длани, опрени върху масата, и разглеждаше ноктите си със свити вежди. Беше петнайсет години по-възрастен от Мартин Бек и доста пълен, с гъста сива коса и рунтави вежди. Беше добър шеф, спокоен, дори малко флегматичен и двамата винаги отлично се разбираха.
Комисарят Хамар сключи ръце и вдигна поглед към Мартин Бек.
— Дръж връзка с Мутала. Възможно е да е така, както мислиш — момичето да е във ваканция, да я смятат за заминала, дори и в чужбина. Могат да минат и четиринайсет дни, преди някой да я потърси. Ако броим три седмици отпуск. С нетърпение очаквам доклада ти колкото се може по-скоро.
— Ще го получиш следобед.
Мартин Бек влезе в кабинета си, махна покривалото на машината, известно време разлистваше копията, които беше получил от Алберг, и започна да пише.
В пет и половина телефонът иззвъня.
— Ще се върнеш ли за вечеря?
— Май няма такива изгледи.
— Няма ли други полицаи освен тебе? — недоволстваше жена му. — Трябва ли ти да вършиш всичко? Кога си въобразяват, че можеш да се виждаш със семейството си? Децата питат за теб.
— Ще се опитам да се прибера в шест и половина.
Половин час по-късно докладът беше готов.